03 юни 2016 г.
0

Румен Чолаков, председател на "Милениум клуб": Младите трябва да участват в политиката, патриотичен дълг е

Румен Чолаков оглави учредената през март т. г. неправителствена организация - Милениум Клуб България, която обединява завършили и работещи извън страната българи, родени след 1981 г. Той е младши адвокат в базираната в Лондон кантора Davis Polk & Wardwell LLP. Завършил е история в Кеймбридж, Великобритания (Тринити Колидж) и право в University of Law (London) и Kaplan Law School.

В средата на май в София бе представена кампанията на Милениум Клуб България #bokovaforun, която подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. На събитието присъстваха някои от лицата на НДСВ, част от които преди 15 години се върнаха в България, участваха в срещата на млади успели хора "Българския Великден", а после влязоха в политикта. 

Формирането на Милениум Клуб България доста прилича на "Българския Великден", когато преди 15 години в България се върнаха млади хора от чужбина и влязоха в политиката. Това ли е и вашата цел, г-н Чолаков? 

Поради свойството на моето ЕГН аз не помня много добре тези времена, така че ми е трудно да направя съпоставка.

Аз също едва помня тези времена, но на представянето на кампанията #bokovaforun в София Ирина Бокова се обърна към Милен Велчев с думите: "Сега, Милене, идва едно друго ново поколение".

Аз мисля, че проблемите, пред които сме изправени днес, и обстоятелствата, в които живеем, са много по-различни и не мисля, че ние можем да повторим това, което се е случило преди 15 години. И целта ни е много по-различна - искаме да създадем една трайна организация, която ще защитава интересите на българите в чужбина и чиято цел няма да бъде да е политическа партия. Не мога да кажа и не бих искал да казвам, че хора от "Милениум" и от нашето поколение няма да се занимават с политика и според мен те трябва и е хубаво да се занимават с политика, защото политиката по принцип би трябвало да бъде хубава, а не мръсна дума.

Защо политика е станала мръсна дума според вас?

Според мен цялата политическа класа в България носи много голяма вина за липсата на доверие у хората и особено у младите хора. Безнаказаността на политиците и участвалите в организираната престъпност през последните 25 години отчайва хората в България и думата политик започва да бива свързвана с думата престъпник. Защо българите си тръгват от България? Заради липсата на сигурност, казват хората, с които съм си говорил в чужбина. Липсата на вяра в правосъдието - докато тя не се върне; докато политическата класа не покаже, че има воля за реформи; докато политици и престъпници от висок ранг не влязат в затвора, думата политик трудно ще може да бъде асоциирана с нещо добро в България. Но процесът трябва да бъде двустранен - първо политическата класа трябва да положи тази воля, но след това и обществото трябва да погледне по-положително върху нейните усилия. Ако искаме да имаме некорумпирани и качествени политици, които да работят за благото на България, ние трябва да покажем някакво уважение към тях, както е в западните общества.

Какво трябва да се направи, за да се върне вярата на хората в правосъдието?

Аз съм един от малкото хора, които вярват, че съдебната система може да бъде подобрена много лесно. Като юрист считам законите и съдебната конструкция и организация на държавата като една абстрактна конструкция, която може да бъде променена от човек, ако има воля - за разлика от по-дългосрочни процеси като реформите в образователната система и здравеопазването, за които са нужни повече години и не малко инвестиции. Ключовата дума е политическа воля. В три стъпки - на първо място трябва да има воля в парламента да бъдат променени всякакви закони, и ако е нужно, да се стигне до Велико народно събрание, за да няма вратички за бягство от справедливост. Необходима е по-голяма независимост, по-голяма надпартийност на съдебната власт. На второ място - нужен е по-тесен обществен поглед към начина на протичане на съдебния процес и стигането до съдебни решения. И на трето място - за да се върне вярата на хората в съдебната система, трябва да има резултати. Съвсем буквално - политици трябва да влязат в затвора. В САЩ, когато се разследват политици, в Конгреса се създават комисии, които без никакви притеснения и при пълна публичност разследват всичко. Хубаво е подобна практика да бъде приложена и в българския парламент - при пълна публичност на политици да им бъдат задавани конкретни въпроси. Трудни въпроси, от които да не могат да бягат.

Звучите като политик. Имате ли такива амбиции?

На този етап аз съм просто адвокат. Дали бих искал да се занимавам с политика? Може би в един момент, но все още не знам в какъв образ. Смятам, че младите хора трябва да се занимават с политика. В крайна сметка какво е политиката? Това е обществото, това е дълг към държавата. И се надявам, че младите хора няма да загърбят това заради частни интереси и кариери в чужбина, а все пак ще бъдат водени от един патриотичен дълг. На Запад това се поощрява.

Говорите, че трябва да има политици в затвора. Кои?

Тук не става въпрос за конкретни имена, пък и аз не съм съд - не искам да влияя на един обективен съдебен процес. Но смятам, че заради корупционни схеми и скандали сегашната политическа класа носи отговорност за липсата на доверие на обществото в политиците. От там идва общественото недоволство и разочарованието от партиите - хората си казват: "Как да гласувам, като нямам доверие на никого".

Кое от последните управления на страната е успешно според вас, ако има такова?

Има успехи, които България е постигнала. Например членствата в НАТО и в Европейския съюз (ЕС). Положително е, влязохме в ЕС, но в същото време ние не се развиваме с темповете, с които би трябвало. При предприсъединителните процеси общественото мнение бе, че България бе по-напред от Румъния. Сега мнението е противоположно - Румъния ни е изпреварила в почти всички отношения. Т.е. ние не сме се развили с темповете, с които би трябвало.

Т.е. последните правителства на България са виновни за това!?

Правителствата носят отговорност, но в коя година и при кое правителство е започнал процесът на изоставане не мога да определя. Един приятел казва, че хората си заслужават управниците. Но в същото време управниците променят бита на народа: ето Северна и Южна Корея например - един народ и една общност, но две различни системи на управление и два различни резултата.

Какво мислите за Бойко Борисов?

Трудно ми е да дам оценка. Оценката за конкретни политици се дава от народа, а той е единственият български политик, който от 1990 г. насам е бил два пъти министър-председател - явно печели доверието на хората. В същото време той отдавна е в управлението на страната и от тази гледна точка той е част от политическата класа, заради която хората нямат доверие в политиците.

Нужен ли е нов месия на България, за да се върне доверието в политическата класа? Преди по този начин у нас се върна Симеон Сакскобургготски и обеща да оправи страната за 800 дни.

Позитивното при месията е, че връща доверието на хората, но и носи много опасности. Най-негативното е, ако има разочарование накрая. За мен по-важното е да има стабилност. Движения, които са съставени от месии, по-трудно могат да се развият. А България според мен се нуждае от стабилни и променящи се партии, които имат възможността да изваждат нови лидери, които се концентрират повече върху политика и по-малко върху емоциите. Дали ще има нов месия не мога да кажа. Не знам кой би могъл да е. Но, ако има - той трябва да остави трайна следа след себе си и да направи такива структури, с които да даде възможност за трайна промяна и стабилна политическа класа. Тази политическа класа обаче да бъде отворена, да допуска нови хора.

Слави Трифонов инициира референдум по важни въпроси. Мислите ли, че след него може да влезе в политиката?

Това е въпрос, който много се коментира, но отговор може да даде самият Слави Трифонов. Аз не знам какви са неговите намерения, но според мен той е в политиката, защото коментира политически теми. Както всеки човек, който се интересува от това. Нещо повече, дори извън парламента, Слави Трифонов има по-голямо политическо влияние в обществото от действащи политици. Дали ще прави политическа партия не знам.

Милениум клуб подкрепя Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, макар че кандидатурата не е безспорна. Защо?

Винаги има нападки срещу лидерите. Но аз не смятам, че срещу нея има състоятелни атаки. Не смятам, че някой човек трябва да носи бремето на неговите предци, а смятам, че всеки трябва да бъде съден за собствените си действия. В Милениум смятаме, че работата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО е изключително силна и позитивна - тя пое организацията в момент, когато 22 % от финансирането бе спряно, тъй като ЮНЕСКО призна Палестина, което не е нейно решение. Тя успя да запази изключително близки отношения със САЩ - Джон Кери отличи нейните усилия, което е голямо признание. Но ние подкрепихме Бокова не само заради нейните постижения, а защото за нас това е национална кауза. Аз смятам, че повечето млади хора, повечето българи много биха се радвали да имаме генерален секретар на ООН. И ние трябва да направим всичко възможно, за да постигнем това. Защото сега на Запад България е известна като най-бедната страна в ЕС. А ако Бокова стане генерален секретар на ООН, това би ни дало едно самочувствие.

И последно, Румен Чолаков-младши. А кой е Румен Чолаков-старши?

Дядо ми, който почина преди няколко години. Но това е една лична семейна любов.