04 април 2019 г.
0

„Апартаментгейт“ – медийно пробуждане или #ПродължавамеНапред

Снимка: Николай Дойчинов, Дневник
Автори: Антон Марчев - комитет "Милано", Димитър Георгиев - комитет "Лондон"

В последните 2 седмици обществото стана свидетел на поредния скандал, който разтърси политическия елит на страната. Този път „гейтът“ е свързан с придобиването на апартаменти на цени, далеч по-ниски от пазарните, от личности на високи държавни позиции. Началото го дадоха Цецка Цачева, Вежди Рашидов и - разбира се, Цветан Цветанов. Последвалите имена от по-средните етажи на държавната администрация бяха засенчени от завършващия пълната рамка - шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев. А тази рамка изкара на показ плашеща номенклатурна тенденция, с поставени корени по време на НРБ. „Случайностите“ се натрупаха и „случайно“ изтекоха публично.

Да се върнем на най-полемичната фигура. Според сайта за независима журналистика „Биволъ“, Цветан Цветанов е инициирал проверка на „Артекс Инженеринг“ само 4 дни, преди да закупи апартамент с ВИП асансьор от собствениците на компанията. Резултатите от проверката изчезват безследно. През 2017 г. парламентът приема поправки в закон, без които един от големите проекти на „Артекс“ вероятно не би могъл да бъде завършен. Гражданска организация „Инициативен Комитет Лозенец“ е против този проект. Цветан Цветанов гласува „За“.

Закупуването на апартамент на цена по-ниска от пазарната само по себе си е пазарен успех – все пак, всеки би приел подобна оферта, ако му бъде предложена. Но дали всеки строителен инвеститор би отправил подобна оферта, освен ако в сделката не е включена друг вид облага, която да компенсира разликата. Дали има такава в настоящия случай? Дали властта само си затваря очите за нарушения на фирма „Артекс“, осигурявайки промени в закона? На принципа „всички сме равни пред закона“, но тези, които продават евтини апартаменти на властта, са по-равни. Това вече е неморално. КПКОНПИ трябва компетентно да се произнесе – пардон, можеше да го направи, ако председателят им не беше компрометиран по същия казус.

С постепенното развитие на „Апартаментгейт“, различни теории за смисъла на подобен скандал бяха дискутирани и все още се обсъждат в общественото пространство. Някои смятат, че скандалът е умишлено създаден от ГЕРБ, за да бъде използван като претекст за чистка в партията – към момента броят оставки, в резултат на това, е 4. Други пък считат, че това е началото на предизборната кампания – все пак главното действащо лице, Цветан Цветанов, е шеф на предизборния щаб на партията. Дали пък отслабването на ГЕРБ не идва от върха на партийната пирамида, за да наблюдаваме за трети път познат сценарий – Борисов губи с малка разлика избори, различни от парламентарни и подава оставка, за да се възползва от хаос и вероятно служебно правителство с превес на кадри от БСП? И при избори 2 в 1 през есента да станем свидетели на кабинет “Борисов 4”, при три поредни незавършени мандата?

Вероятно има и други версии, които звучат също толкова убедително. Как ще бъде използван този скандал и от кого, е въпрос на политически ПР. Важното в случая са обективните факти – властта изглежда е склонна да обслужва частни интереси в замяна на недвижимо имущество на изгодна цена. Вероятно за мнозина това не е шокиращо, тъй като облагодетелстването посредством власт не е нещо ново у нас. Но  властта е отговорност, а не разменна монета.

Интересен е казусът за оставката на Цветан Цветанов.

Премиерът Борисов заяви, че ще разследва случая с апартаментите и ще има сериозни последствия, дори и да има най-малко нарушение. В последствие, оставките на 4 членове на ГЕРБ, включително и тази на Цветан Цветанов, като народен представител, бяха подадени. Следвайки думите на премиера и логиката, това е директно признание, че хората, подали оставка, носят вина. Защо тогава Цветан Цветанов остава на ключови позиции в ГЕРБ и ще бъде начело на предизборния щаб? Хаотични и условни обяснения бяха представени, но нима оставката не бе подадена само с цел да се намали натискът върху партията преди изборите, а случаят да бъде забравен с времето?

Тази политическа маневра силно напомня на скандала, коствал мястото на Валери Симеонов като вицепремиер. Неговата оставка беше приета на хартия, де факто той пак е във властта като един от партийните лидери в правителствената коалиция. Валери Симеонов не е единственият пример за това как се избягва публичният гняв и колко бързо се забравят тези инциденти. С бърза ретроспекция можем да си припомним, че ГЕРБ са били обект на много обществени скандали. Например, от 2004 до 2009 г. семейството на г-н Цветанов се сдобива с 6 апартамента в гр. София, както и с 9 декара земи. Друг интересен скандал беше с тефтерчето на Филип Златанов. Тогава един от флагманите на ГЕРБ – Искра Фидосова, подаде оставка като депутат. Друго лице, което беше обект на съдебната система, е Емил Димитров, който бе осъден за това, че се е възползвал от служебния си пост. Не би било учтиво, ако подминем и Ирена Коцева, чийто съпруг печели държавна поръчка за 236 730 лв. По-скорошни корупционни скандали са тези с ЧЕЗ и Гинка Върбакова, #СуджукГейт, фантомния строител на магистрала Струма и т.н.  От всички тези примери, може да заключим, че при по-шумните скандали, преки участници в тях често подават оставка, но властта си остава също толкова компрометирана и порочните корупционни системи продължават да работят с пълна сила.

Когато отрежеш главата на лернейската хидра, на нейно място поникват нови две. „Апартментгейт“ е просто поредната пукнатина в кутията на Пандора. Въпросът е дали тя ще бъде запечатана. Повече от всякога това е нужно и определено свободните медии държат първият ключ към това - за да спрем да цитираме крилатата фраза #ПродължавамеНапред и да чакаме влака на гара, на която той не минава.