21 април 2019 г.
0

Брекзит обедини Съюза. Нека не позволяваме да го раздели.

Снимка: Irish News
Автор: Йоан Станев, член на кампаниите „Краят на прехода“ и „България 2040“.

 

Резултатът на референдума през юни 2016г. за членството на Великобритания в Европейския съюз по естествен начин доведе до сближаване на останалите 27 държави членки. В почти тригодишния период от преговори между Лондон и ЕС, Съюзът е бил сплотен и единен, защитавайки цялостността на основополагащите си принципи – единия пазар и четирите свободи. По този начин, ЕС е доказал преговорната си мощ и е допринесъл за главоболията на поддръжниците на Брекзит в Уестминстърския парламент, като например на Майкъл Гоув, който през април 2016г. обяви: „В деня след като гласуваме да напуснем, ще държим всички карти и можем да изберем пътя, който искаме“. Също така, депутатът от Консервативната партия Джон Редууд публикува в социалната мрежа Туитър: „Излизането от ЕС може да бъде бързо и лесно. Великобритания държи повечето карти“. Макар и картите да са метафора за силна преговорна позиция, ЕС доказа, че играта всъщност е шахмат. Но една от най-ключовите теми от дебата във Великобритания за оставане или излизане, която бе едва ли не изцяло игнорирана, е ирландската граница. Пренебрегването ѝ пък от страна на малък брой, но големи, държави-членки от другата страна на Ла Манша, и нетърпимостта им към целия преговорен процес може да се окажат опасни за сплотеността и обединението на Съюза.

Става въпрос за Франция – по-скоро за френския президент Еманюел Макрон, и Германия – германският външен министър Хайко Маас. Решението на Макрон да поддържа твърд тон и да критикува дългото удължение на Брекзит е явно опит за прикриване на вътрешнополитическите си проблеми. Макар и Германия първоначално да се е противопоставила на „пъченето“ на Макрон, тя също започна да губи търпение. Берлин и Париж явно са забравили какво означава военен конфликт в Европа. За съжаление не сме кой знае колко по-близо до споразумение, което ще гарантира мира в Северна и Република Ирландия. Ирландският премиер Лео Варадкар изрази своето притеснение по въпроса: „Ако една страна наложи вето на удължаването и, в резултат на това, възникнат трудности... няма да им бъде простено“. Приказките на Макрон и Маас трябва да останат само приказки и нивото на Съюза не трябва да пада до това на самозабравилите се поддръжници на Брекзит в Уестминстър. Страните в един Европейски съюз трябва да бъдат солидарни една към друга и да се съобразяват с трудностите, свързани с деликатния процес за опазването на мира в една от държавите членки. Та нали Съюзът бе създаден с цел да има мир на континента?