(Не)Удобствата на нефта и газта във външната политика на Русия

     Русия е един от най-големите производители на нефт и природен газ в света. Стратегическият характер на тези суровини ги превръща в потенциално външнополитическо оръжие. Докато някои смятат, че Русия е зависима от енергийните приходи и третира нефта и газта като пазарни продукти, други твърдят, че липсата на алтернативни производители в региона позволява на страната да ги използва, за да увеличи международното си влияние. В исторически план Русия е била надежден производител. Но въпреки това, съществуват случаи, в които тя е прибягвала до енергийните суровини, за да защити външните си интереси.

     Какви са предимствата и недостатъците, които нефта и газта носят на руската външна политика, и кои фактори оказват влияние върху това? Диверсифицирана икономика, в комбинация с независима енергийна индустрия, би превърнала горивата в преимущество за руските интереси зад граница. От друга страна, колкото по-зависими са нефтеният и газовият сектор от други държави по отношение на износ, транспортиране и инвестиции, толкова по-малко вероятно е страната производител да съумее да използва енергията като външнополитическо оръжие.

     Зависимост от енергийни приходи и купувачи

     През 2015 г. Русия е най-големият производител на суров нефт и вторият най-голям производител на природен газ. Страната притежава и най-големия газов резерв в света (EIA, 2016, стр. 1, стр. 15). Производителите зависят до различна степен от енергийните приходи и от определени купувачи. От тази гледна точка, нефта и газта могат да бъдат слабото място в руската външна политика. Страната е силно зависима от продажбите на тези суровини. През 2015 г.  печалбите от нефт и газ отговарят за 43% от федералния бюджет. Санкциите на Европейския съюз и САЩ и спадът в цените на горивата води до нарастващ бюджетен дефицит.

     По отношение на купувачите, печалбите на Русия от продажба в бившите републики от СССР са спорни, тъй като страната в продължение на години е предоставяла суровините там на по-ниски цени. Оценката на нивото на зависимост на Русия от ЕС е по-сложна. През 2015 г. износът на 60% от руския суров нефт и над 75% от природния газ е насочен към страни от Европейския съюз (EIA, 2016, стр. 1). Възможна стратегия за намаляване на тази зависимост е диверсификация на купувачите. Русия може да се обърне към други страни като Китай. Създаването на устойчиви взаимоотношения между двете страни обаче е усложнено от регионални политически динамики. Притеснението на Русия относно потенциална хегемония на Китай в района на Каспийско море нараства. Въпреки това след санкциите през 2014 г. страните подписаха два договора за изграждане на тръбопроводи.

     Характеристика на енергийния сектор

     Русия контролира износа си на горива – нефтените суровини се изнасят от Транснефт, а газовите – от Газпром. Енергийният сектор на страната е напълно интегриран. Освен развитите добивна и транспортна промишлености, Русия разполага с едни от най-големите по капацитет рафинерии в света. Въпреки че интересите на държавата и компаниите се разминават по редица въпроси, една от темите, по които те са на едно мнение, е отказът на достъп на външна намеса в енергийния сектор. След разпада на СССР, Русия позволява само на една компания да започне дейност в Западен Сибир – съвместното предприятие с равни дялове TNK-BP, което бе разтрогнато през 2012-2013 г. и почти всички негови активи – придобити от Роснефт (EIA, 2016, стр. 8). От 90-те години насам фактори, като неблагоприятно за инвестиции законодателство в енергийния сектор, усложняват чуждо участие.

     Но независимостта на енергийния сектор представлява и трудност за Русия, тъй като устойчивата продукция изисква и наличието на преки чуждестранни инвестиции. Нефтените находища в Западен Сибир доближават изчерпване, а инвестиране в откриването на нови такива липсва.  Допълнителни проблеми са неефективните закони и корупцията (Lazko and Nesterenko, 2012, стр. 12-14).

     Енергийни интереси

     Руските държавни интереси и тези на останалите участници в производството на горива не са еднородни. Например, въпреки че мажоритарният дял и на Газпром, и на Роснефт е държавен, двете компании са подкрепени от различни представители на политическия елит. Правителството и компаниите също се разминават в позициите си по въпроси като цената на газта на вътрешния пазар и целите, за които енергийните приходи се използват.

     Геополитика

     Транспортирането на природен газ изисква система от тръбопроводи. Пазарът на газта не е така глобализиран, както този на нефта, и продукцията винаги е била на местно ниво. Поради тази причина Русия се стреми да увеличи своята независимост от държавите, на чиято територия преминават нейните тръбопроводи. От една страна, Русия придобива все по-големи дялове от газовата инфраструктура. Първата държава, продала такъв, е Молдова, последвана от Беларус. От друга страна, Русия започва строежа на нови тръбопроводи. Проектът “Южен поток” бе създаден в отговор на европейски опити за диверсификация като “Набуко”. “Южен поток” бе заменен с проектите “Турски поток” и “Tesla”.

 

     В заключение, нефтът и газта имат потенциала да играят важна роля в руската външна политика, поради стратегическото си значение както за производителя, така и за купувача. Въпреки това, макар и в определени аспекти те да носят полза за позициите на страната на международната сцена, производството на такъв тип суровини може бъде и слабо място. Основните фактори, които могат да окажат такъв ефект, включват: високата зависимост на Русия от енергийни приходи и от определени купувачи; неефективно управление на сектора и липса на чуждестранни инвестиции; разминаването на енергийните интереси в самата държава и геополитиката на газовите тръбопроводи. Едно бъдещо решение на Русия дали да използва нефта и газта за политически цели, би било повлияно от тези фактори толкова, колкото и от външните интереси на страната.

 

Автор: Лиана Минкова, Кеймбриджки университет, Кингс Колидж Лондон, Експертен съвет: Международни отношения

 

Литература

EIA (2013) ‘Russia,’ Independent Statistics & Analysis, US Energy Information and Administration, Available at: http://www.eia.gov/countries/analysisbriefs/Russia/russia.pdf

EIA (2016) ‘Country Analysis Brief: Russia,’ Independent Statistics & Analysis, Available at: https://www.eia.gov/beta/international/analysis_includes/countries_long/...

Lazko, E. and A. Nesterenko (2012) ‘An Overview of the Oil and Gas Sector in the Russian Federation – 2012,’ Hydrocarbon World, 7: 1, pp. 12-14

Monaghan, A. (2007) ‘Russia’s Energy Diplomacy: A Political Idea Lacking a Strategy?,’ Southeast European and Black Sea Studies, 7: 2, pp. 275-88

Pirani, S. (2009) Russian and CIS Gas Market and Their Impact on Europe, Oxford: Oxford University Press

Yergin, D. (2011) The Quest: Energy, Security and the Remaking of the Modern World, London: Allen Lane