Плоският данък и бъдещето на България

     България е на последно място по БВП на глава на населението и по заплащане на труда в Европейския Съюз, което предопределя ситуацията, в която се намираме – повече от 2 милиона българи живеят в емиграция. Това е посочено и в началната страница на Милениум.

     Голяма част от хората, които живеят и работят в България, могат да бъдат наречени “работещи бедни”. Ниските спрямо европейските ни партньори заплати, съчетани с паритет на повечето потребителски стоки, води до много по-ниския стандарт на живот на работещите в България. Какво може да се направи, за да се подобри положението?

     Ясно е, че повишаването на заплатите е много сложен процес, който изисква сериозно стопанско развитие. Затова може да се започне с фискалната политика, един от двата основни способа за управляването на финансова политика на държавата. В България от 2008 година има плосък данък общ доход, който се прилага на всякакви нива доход. Малко са случаите в ЕС на държави с плосък данък, за сметка на това има различни вариации на прогресивна данъчна система. Тази прогресивна система редовно е конфликтна тема в българското политическо пространство, но за пореден път минахме през избори без нито една от големите партии да поеме ангажимент за въвеждането й, дори и социалистическата партия. Това индикира, че облекчаването на данъците на българите с ниски доходи не е приоритет за водещите партии.

     Въвеждането на необлагаем праг на доходите и социалното осигуряване ще доведе до освобождаване от данъчна тежест на една значима част от работещите. Необлагаемият праг на практика ще представлява нулев данък на първите 8000лв от годишния доход. Така много хора реално ще почувстват увеличение на своите свободни доходи и съответстващо подобряване на покупателната си способност.  В допълнение този праг може да се използва и за подобряване на демографската картина, като за двойки с деца, в които някой от партньорите не работи, той да може да се трансферира, ако доходът на другия е над 8000лв., и така да облекчат разходите на семейството. При едно дете 50% от прага на неработещия партньор ще се ползва, а при 2 деца – 100% от тези 8000лв. Това ще бъде балансирано с намаляване на бюджетните разходи за семейства на трайно безработни с 3 или повече деца.

     Тази политика цялостно ще доведе до намаляване на приходите в държавния бюджет от данъци и осигуровки. Положителните резултати ще бъдат многократно повече. Освен повишаването на свободните доходи на работещите с приблизително 10% (при заработващите над 8,000лв този процент ще е по-малък, но също така съществен), парите от тези данъци и осигуровки ще се вливат директно в икономиката, което ще увеличи ръста на БВП. Част от тези пари ще бъдат спестени в банкови сметки, което ще подобри състоянието на банките, давайки им достъп до нисколихвена форма на кредитиране.

     Опростеното социално осигуряване би довело до по-лесно наемане на работници и до намаляване на безработицата. Създаването на стабилна среда с цел насърчаване на  предприемачеството е изключително важна задача за всяка държава, но в същото време е нужно да се създаде среда, в която работещите да имат приличен стандарт на живот. В противен случай демографският отлив от България ще се засили и бизнесът ще чувства все по-силно недостиг на мотивирана работна ръка. Въвеждането на необлагаем праг е доказана практика в развитите западни икономики и е политика, която може да се приложи лесно за разлика от други по-сложни държавни регулации на заплащането на труда.

 

Автор: Десислав Димитров,  Софийски университет, Ковънтрийски университет, Великобритания, Експертен съвет: Финанси