20 март 2019 г.
0

Радикализацията на „жълтите жилетки“ в Париж


Източник: lefigaro.fr

 

Автор: Никола Апостолов, член на Управителния съвет на Милениум Клуб България

 

В събота в Париж се проведе 18-тият протест на „жълтите жилетки“ в Париж. 

В последните седмици, в резултат на отстъпките на правителството и успеха на Големия дебат, лансиран от Еманюел Макрон в отговор на гражданското недоволство, движението губеше полулярност. Противно на очакванията за затишие обаче, последните протести бяха белязани с голямо насилие. Опожарени или разрушени бяха много малки бизнеси - магазинчета и вестникарски бутки, десетки коли и автобусни спирки. 

Радикализацията на „жълтите жилетки“ е вече факт и това не е само случайна ескалация, предизвикана от малцина анархисти, а целенасочено поведение, за да се съживи силата на движението. По улиците се чуваха викове „на оръжие“, вееха се венецуелски знамена, а френската комунистическа партия бе организирала шествие. Разрушените и опожарени търговски обекти като Longchamps, HugoBoss, Nespresso и Disney, както и прочутият луксозен ресторант Lefouquet’s са подбрани символи на капитализма и са част от комуникационната стратегия на движението.

За тази радикализация до голяма степен са отговорни и крайните опозиционни партии, особено крайно-левите, които от една страна критикуваха правителството за мекия подход към протестиращите, а в същото време обявиха  законопроекта на Макрон за борба с вандализма (Loi anticasseurs) за противоконституционен и недемократичен. Така Макрон бе принуден сам да сезира Конституционния съд, преди да приеме по-сериозните законодателни мерки. 

Заради радикализацията и насилието „жълтите жилетки“ губят своята легитимност, а съвкупността от различни, понякога противоречащи се искания, показва липса на ясно послание и социално-политическа цел на цялото движение. Например в събота по време на протестите се проведе и най-големият марш за климата, който събра около 45 000 души, искащи по-смели мерки от страна на правителството. Това послание, за съжаление, остана засенчено от вандализъма и анархията, които царяха по Шан-з-Елизе. За много французи чашата на търпението преля, а солидарността към движението на „жълтите жилетки“ се превърна в неприязън и желание за възтановяване на реда. 

Не получиха ли „жълтите жилетки“ това, за което протестираха - отмяна на повишаването на акциза върху дизела, увеличаване на минималната заплата и други облекчения за ниските доходи? Кои са останалите конкретни цели, които тези протести искат да постигнат и по какъв начин палежите на магазините и колите на обикновени граждани помагат за постигането им ?

Правителството търпи остри критики заради подценяването на ситуацията и рисковете от ескалация и е вероятно протестите да бъдат забранени, а следващите митинги да бъдат предотвратени с груба полицейска намеса. 

Това, което движението със сигурност показа, са няколко основни неща: 

  • Недоволството от статуквото във Франция е изключително голямо;
  • Крайнолевите идеи набират сила особено сред младите, при които безработицата и бедността са сериозен проблем: капитализмът се възприема за несправедлива система;
  • Пътят от гражданското недоволство и чувството за несправедливост до конкретните и реалистични решения е изключително дълъг и сложен. Дълг на политиците е да канализират гражданското недовоство и да го преведат в конструктивни и приложими стъпки, а не в призиви за разруха и омраза, както правят крайните партии като тази на Марин льо Пен и на техните симпатизанти из Европа.