17 март 2019 г.
0

Развитието на туризма между България и Русия: Поглед към бъдещето на българския туризъм


Източник: БТА

      

            Автор: Елена Благова, член на комитета на Милениум Клуб България в Париж    

            На 4-ти и 5-ти март в България се състоя официалната визита на министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев. Среща от такова високо равнище  има голямо значение, тъй като за първи път от 2008 г. насам висш представител на Руската федерация посещава страната ни. Макар и да не се стигна до реален консенсус относно съдбата на „Турски поток“, двете държави постигнаха напредък в отношенията си и се договориха за сътрудничество в областта на туризма.                             

            На 5-ти март се подписа Програма за съвместни действия между Министерството на туризма на Република България и Министерството на икономическото развитие на Руската федерация за периода 2019-2021 г., като целта на програмата е да укрепи връзките между двете страни, съдействайки за увеличаване на взаимния туристопоток, установяването на директни контакти между българските и руските туристически организации и подобряване качеството на обслужването. Повдигната бе и темата за руските визи и облекчаването на цялостния визов режим чрез създадаването на многократни визи, които да са валидни от 3 до 5 години. 

            По данни на Министерството на туризма 512 хил. руски туристи са посетили България през 2018 г., което поставя страната ни в топ 5 на най-предпочитаните от руснаците туристически дестинации. Въпросът обаче е какво трябва да направи България, за да съумее да задържи тези туристи и в същото време да привлече нови. Един от недостатъците на българския туризъм е, че той е сезонен, а туристическият поток се концентрира главно по Черноморието. Над 5 400 000 са туристите, които България е посрещнала от месец юни до месец септември, и около 1 600 000 – от декември до март. Следователно 7 милиона от общите 9 300 000 туристи за 2018 г. са концентрирани предимно в летния и зимен туризъм. Една от главните цели на Министерството на туризма трябва да бъде разработването на програма, с която да привлече повече туристи във вътрешността на страната чрез развитие на културно-историческите, балнео- и СПА, фестивалните и други специализирани услуги. Целта трябва да е България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. 

            По данни на БНБ приходът от вътрешен и международен туризъм у нас през 2018 г. възлиза на 8.4 млрд. лв., а ръстът на чуждестранни туристи се е увеличил с 31% за последните четири години, което по категоричен начин показва напредъка ни в областта. И все пак на българския туризъм все още предстои да среща предизвикателства пред себе си преди да достигне нивото на държави като Хърватия, където политиката за туризма се развива вече над 15 години, привличайки два пъти повече туристи – около 20 мил. годишно. Главните предизвикателствата, върху които държавната политика следва да се съсредоточи, за да достигне нивото на страните с развит туризъм, са: реклама, по-добро обслужване и инфраструктура. Руските граждани, които посещават курортите ни са представители главно на по-възрастното поколение, което е посещавало страната ни многократно преди 1989 г. и което гледа на България като на страна „сестра“, в която хората говорят руски и в която те са свикнали да прекарват летните си почивки. Близо 400 000 са руснаците, притежаващи апартаменти по Черноморието. Проблемът обаче е, че държавата ни не е така популярна сред по-младото население, което в голямата си част не е запознато с това какво може да предостави българският туризъм. И това не се свежда само до руските туристи, но и до всички други, които са чували единствено за Бургас и Варна. 

            За разлика от други европейски държави ние не инвестираме достатъчно в  рекламиране на нашите туристически обекти. По тази причина би следвало Министерството на туризма да разработи програми, с които да засили популяризирането на различните видове туризъм като културен, спортен, еко и конгресен. Би следвало да се постави акцент върху имиджа на България като страна със забележителна история, богата култура и единствени по рода си традиции. По тази причина дори организации като АБТТА (Асоциация на българските туроператори и туристически агенти) трябва да работят съвместно още по-задълбочено с цел промотиране на все още непознатите богатства на България. Трябва да се насърчи и създаването на екип от млади и компетентни специалисти, които да разработват иновативни и алтернативни методи за развитие на туризма. Пример за един такъв успешен проект е създаденото от Димитър Игнатов приложение, което представя интерактивна 3D туристическа платформа на България, включваща 3D дизайн, нечувани легенди за китни български места, препоръки за маршрути, забавления, отдих и храна. Определящо и фундаментално за развитието на туризма е и подобряването на инфраструктурната ни система. Развитието на пътната ни мрежа и обществения транспорт ще осигури удобство и улеснен достъп до туристическите обекти, което би привлякло много по-голям брой туристи.  И не на последно място, трябва да се работи върху подобряването на качеството на обслужване. Голяма част от персонала, зает в сектора на услугите в България, няма достатъчно добро ниво на английски език или не владее езика, а при положение, че комуникацията е от изключителна важност в сферата на услугите, това е проблем със съществено значение. Затова е редно Министерството на туризма да стимулира държавния сектор и частния бизнес да инвестират в квалификацията на своите служители. 

            Пътят за постигането на преследваните резултати ще е дълъг и осеян с множество предизвикателства, но в крайна сметка най-важното е да променим имиджа на страната ни от „евтина туристическа дестинация“ на една конкурентна и привлекателна за туристите страна, която може да предложи неповторими природни и културни забележителности.