04 януари 2019 г.
0

Седмична трибуна Милениум 04.01.19


Източник: БГНЕС

Феноменът „жълтите жилетки“

Автор: Христо Бошнаков, член на УС на Милениум Клуб България и кампаниите „Краят на прехода“ и „България 2040“

 

„Трябва да помним, че правителствата, каквито и да са те, са избрани от народа и за народа.“ Изглежда, като се наруши тази мисъл на Робеспиер, особено в неговата родина, възникват събития, които ще се опитаме да осветлим по-долу. 

Феноменът на „жълтите жилетки“ във Франция от седмици държи в напрежение страната, а и не само – в Европа и другаде наблюдават с интерес и притеснение събитията в страната на Революцията. Движението на „жълтите жилетки“ във Франция спонтанно възникна преди малко повече от месец, на 17 ноември. Събитията в тази страна обаче бяха активно обхванати и отразени само преди повече от две седмици, след протестите в столицата Париж, завършили с насилие и вандализъм. 

За да разберем какво по-точно представлява това движение на негодуване и протест, съпътствано със сблъсъци и щети, трябва да се анализират причините за неговото появяване. Френското правителство през ноември съобщи за нов данък върху горивата с обявена цел да се стимулира екологичният преход на страната или пък според някои просто да запуши определена дупка в бюджета. Това беше искрата, която метафорично и буквално подпали Париж и Фрнация като цяло. 

Хората, засегнати най-тежко от този нов данък са предимно от обедняващата средна класа във Франция, които са принудени да живеят в околностите на Париж и агломерациите на големите градове поради невъзможността да си позволят да живеят в самите градове. На тях им се налага да пътуват всеки ден значителни разстояния за да достигнат до работата си в Париж или другите големи градове в страната. Този широк слой от хора използва новиятданък,за да изрази своето недоволство от по-дълбоките и дългосрочни проблеми във Франция – предимно в социалната и икономическата сфера като безработица и стагнирали доходи. Според социологическите проучвания масата французи подкрепят това движение или неговите искания за решаване на наболелите проблеми във френското общество, но разбира се,се разграничава от проявите на насилиеи причиняване на щети от страна на някои маргинални слоеве на „жълтите жилетки“. 

В следствие на сблъсъците на жилетките с полицията и жандармерията в Париж и на много места във Франция правителството отстъппи и се отказа от новия данък, а президентът Макрон в официално излъчена реч-обръщение към нацията обеща редица промени и отстъпки, за да удовлетвори протестиращите. След това и след атентата в Страсбург на коледния базар се забелязва определен спад в активността и масовостта на протестите, но въпреки това все още има значителен брой хора от „жълтите жилетки“, които декларират, че направените промени и отстъпки не са достатъчни. Вече се издигат искания за конституционни промени и пряка демокрация чрез референдуми по най-важните въпроси. Въпросът е дали тези мерки за отстъпки са само краткосрочни на фона на дългосрочни проблеми, което би било опасно и нетрайно решение, особено в страна, в която гражданите – наследници на Робеспиер, виждат протеста и революцията като легитимно право, създало сегашната Френска република?

 

 


Източник: spiegel.de

Социалният ефект от „фалшивите новини“ 

Автор: Лиана Минкова, член на УС на Милениум Клуб България

 

Сред събитията, които породиха особено внимание на световната сцена в самия край на 2018 г. бе разкритието, че един от най-реномираните журналисти на германското издание Der Spiegel е фалшифицирал множество от своите статии. Клаас Релотиус е носител на редица награди, включително „Журналист на годината“ на CNN. Въпреки това от получените сигнали и последвалите самопризнания на журналиста се оказва, че някои от историите си Релотиус е обогатявал с несъществуващи факти и герои, а други – напълно е фалшифицирал.  

Сред вълната от недоволство срещу погазването на журналистическите ценности се отличава реакцията на американския посланик в Германия Ричард Гренъл, който обвинява Der Spiegel в антиамерикански възгледи и системна липса на проверка на истинността на публикуваната информация. Както редица други медии, Der Spiegelе публикувал истории свързани с администрацията на Доналд Тръмп. Скандалът с Релотиус хвърля сянка върху достоверността на някои от тях. Пример за това е твърдението на дискредитирания журналист, че в щата Минесота е видял табела с надпис: „Дръжте мексиканците навън“, което се оказва невярно. От Der Spiegelсе извиняват на американските граждани за фалшифицираната информация, но подчертават, че критиката към управленските практики на държавния глава на САЩ не бива да бъде възприемана като критика към цялата държава и нейния народ.

Скандалът с Релотиус e от особено значение в днешния свят, в който тенденцията и верните, и неверните факти да се отричат с твърдението, че са „фалшиви новини“ (“fake news”) се засилва. Това позволява на политическите лидери да избягват даването на обяснения пред широката общественост, което подкопава основите на демократичното управление. В този контекст, действия като тези на Релотиус дават мощно оръжие на политиците срещу техните критици. А най-големите губещи се оказват гражданите, за които става все по-трудно да разграничат истинските от неверните факти. 

Нещо повече – общественият диалог като средство за достигане до истината е силно застрашен, защото за всяка страна е по-лесно да подкрепи тези, на които симпатизира, без да поставя твърденията им под въпрос, и да отхвърли аргументите на другояче мислещите като „фалшиви“. Въпреки това, докато медии като Der Spiegelдори и на цената на сериозния удар по своята репутация признават грешките си и провеждат разследвания, за да достигнат до истината, надеждата за бъдещето на демократичното мислене продължава да живее.

 

 


Източник: https://bg.usembassy.gov/ 

Сагата около военните самолети или защо България не може да се превъоръжи вече четвърт век

Автор: Любомир Маринов, член на Милениум Клуб България и кампанията „България 2040“

 

Проблемите с превъоръжаването на българската армия не са нещо ново. Те започват още с началото на преговорите за приемане на България в НАТО преди повече от две десетилетия. Поради липса на средства, през 90-те години българската армия разпродава голяма част от старото съветско въоръжение и дълго време се говори как, за да подсигури своите граници, България трябва да се присъедини към Северноатлантическия пакт. Това става факт през 2004 година.

Също така през 2004 година е ратифициран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили, който включва намаляване броя на бойните самолети от 32 на 20 за периода 2008-2015, както и тяхната подмяна съгласно изискванията на НАТО. Въпреки това до 2015 година не са закупени нови бойни самолети поради политически причини, като единствено старите МиГ-21 и МиГ-21 УМ са изпратени в резерв.

В крайна сметка, през юни 2016 година народното събрание одобрява закупуването на нов тип боен самолет, като планът предвижда закупуването на 8 броя самолети в периода 2018-2020. Подписването на догорите за нови самолети се предвижда да завърши до края на 2016 година. Тогава в медийното пространство започва да се говори за две опции – закупуване на МиГ-29М от Русия или на F-16 MLU „втора ръка“ от Португалия. По нататък става ясно, че за закупуване на руска бойна техника не може да става и дума и изборът е между три предложения – нови шведски самолети Gripen, изтребители втора ръка F-16 от Португалия и САЩ и изтребители втора ръка Eurofighter от Италия. 

През април 2017 година служебното правителство се спира на самолетите Gripenна шведската компания SAAB, в подкрепа на което ген. Румен Радев се изказва още в качеството си на командир на Военновъздушните сили. Само след половин година обаче, през месец септември, става ясно, че процедурата ще бъде преразгледана, тъй като американският концерн Lockheed Martin са излезли с ново предложение за нови 8 самолета F-16 Viper.

И така стигаме до ден днешен, когато става ясно, че най-вероятно ще бъде предпочетено американското предложение, въреки че предлаганите шведски машини са 10, вместо 8, и са с поне половин милиард лева по-евтини от американските. И в светлината на това, че решението бе взето по-малко от седмица след посещението на зам.-главният секретар на САЩ Джон Съливан, както и в светлината на коментара на вицепрезидента на СААБ за Централна и Източна Европа - Красимира Стоянова, че самолетът предложен от американската компания съществува само на хартия, става ясно едно – това, че за пореден път българската политика е поставена в импас от една наглед лесна за разрешаване задача, обримчена от политически зависимости.

Ние, българите, обичаме да си придаваме важност, но след четвърт век липса на адекватно въоръжение в българската армия би трябвало да сме осъзнали, че на политическия ни елит очевидно му липсват нужните способности и единност, за да разреши и един важен казус без политически раздори и скандали. И ако на някого все още са му останали сили да се бори и иска съдбата на България да бъде в български ръце, то имаме нужда от решителни действия сега повече от всякога.