Millennium Club Scholarship Fundraising Event
06 декември 2018 г.
0

Седмична трибуна Милениум 06.12.18


Източник: Kultura.bg

За идеите и популизма, който ги убива

Калоян Буковски – съвместен коментар с представители на екипите на кампаниите „Краят на прехода“ и „България 2040“

Милениум Клуб България

 

„Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.“

Оскар Уайлд

 

Ние, екипът на приключилата наскоро кампания „Краят на прехода“, искаме да попитаме директно вицепремиера на Република България, Красимир Карачанаков, по повод скорошното му изявление: 

Г-н вицепремиер, защо смятате, че има нужда от Министерство на диаспората? Как ще бъде устроено то? Какви кадри ще работят в него? Имате ли план?

Не, ние не сме против такова ведомство. Напротив – на Националната кръгла маса на младежките организации в България, проведена на 10 ноември в НДК, едно от трите предложения на „Милениум клуб България“ за стратегически приоритети беше точно това: Министерство на диаспората.

Има една разлика обаче – ние вярваме в технократското мислене и въобще, в мисленето над хълмовете на популизма и погледа отвъд тях. Именно затова зададохме конкретни предложения по линия на евентуално учредяване на въпросното министерство. Едно от ключовите е то да бъде съставено изцяло от българи, реализирали се зад граница, защото те най-добре познават монетата от двете й страни.

Да се върнем на г-н Каракачанов. Изказването му идва часове след обявената от премиера посока на закриване на държавната агенция за българи в чужбина, „удавена“ в негативния имидж, който сама си създаде. Борисов удобно пропусна да отбележи, че тази агенция е създадена с указ от Министерски съвет и в този смисъл, той носи пряка отговорност за резултатите от нейната дейност. Поемането на тази отговорност обаче не се изразява в разпределянето на отговорност към диаспората сред други министерства, както премиерът намекна. Нито е във възстановяването на идеята за министър без портфейл от времето на „Борисов 1“, както предложи Красимир Каракачанов. Идеята на вицепремиера изглежда недоразвита и на практика нереализуема, защото не изглежда вероятно да бъде подкрепена в Министерски съвет и Народното събрание.

Решението е едно – да се потърсят тези експертни и доказани кадри, които познават живота зад граница и могат да назоват най-крещящите проблеми, без да спекулират с истинските им имена. Милениум Клуб България неслучайно проведе успешно националната кампания „Краят на прехода“ – защото ние индиректно правим точно това и се стремим да градим неофициални мостове към българските общества там, където те имат силна нужда от това и не го получават. 

Милениум клуб е мисловен кръг, инкубатор на идеи, които очевидно достигат до много хора у нас. Нашите идеи биват възприемани, но често влизат в идеологичните послания и кризисен пиарна политически и обществени лица (без да бъдат комуникирани). А нашата цел, като всеки истински мисловен кръг, е да бъдем ресурс за генериране на дългосрочни цели и решения за тяхното реализиране. Точно затова и нашето предложение за Министерство на диаспората е част от система от взаимно подкрепящи се политики, работещи заедно за постигането на една нова национална и надпартийна цел, а именно България да е класифицирана като „развита“ държава до 2040 година. 

Мисията ни е изцяло мотивирана от чувство за обединеност, каквото демонстрират всичките ни кампании – в този ред на мисли, представяме ви една серия от изказвания (с дати и източници, а посланията от кампанията и материалите на нашия екип „Анализи“ могат да бъдат лесно разпознати), забелязани по време на кампанията „Краят на прехода“. Вярваме, че нашите идеи са допринесли за тези послания, идващи от целия политически спектър. Ние ще продължим да ги развиваме, докато те станат нещо повече от послания. А именно – дългосрочни и обосновани решения на нашите проблеми, а не средства за популизъм.

 

БСП – 21.07.2018:

Можем ли да събудим и обединим националната си енергия, да сложим край на прехода и да очертаем хоризонт, друг път за развитие на България. Имаме ли сили да се освободим от разделението от миналото - българи срещу българи, и да се обединим българи за бъдещето.

https://offnews.bg/politika/viziata-na-bsp-bezplatni-detski-gradini-po-n...

 

БСП – 28.07.2018:

Тя (бел.ред. Корнелия Нинова, БСП) покани хората за обединение и разговор по тези предложения, като поиска край на прехода и общи действия за промяна.

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/07/28/3288666_bsp_na_buzludja_shaik...

 

Румен Радев – 03.09.2018: 

Скалъпени интриги засенчват в медиите фундаменталните проблеми на обществото: несправедливостта, бедността, демографската криза и беззаконието. Страната се нуждае от идеи, а се дави в скандали.

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/09/03/3305575_novi_izbori_ne_sa_alt...

 

„Демократична България“ – 04.09.2018:

Той (бел.ред. Христо Иванов) призовава демократичната общност „през следващия сезон да дефинираме ясно тази нова национална цел и да реализираме широка гражданска консолидация около нея“.

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/09/04/3306256_hristo_ivanov_cvetano...

 

Движение „България на гражданите“ – 16.10.2018:

След като България влезе в НАТО и ЕС, сякаш страната няма нова национална цел, смята Делчев.

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/10/16/3328327_dbg_modelut_na_upravl...

 

„Демократична България“ – 19.10.2018:

Искаме да предложим теми за национален консенсус и затова наричаме програмите „договор“, обясни лидерът на „Да, България“ Христо Иванов.

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/10/19/3330292_demokratichna_bulgari...

 

СДС – 22.10.2018

Не се учудвайте, че една дясна формация като Съюза на демократичните сили говори за доходите, защото ние смятаме, че покрихме всички политически изисквания от страна на Европейския съюз - и за развита пазарна икономика, и за условията за членството ни в ЕС и НАТО, и трябва да преминем към следващия етап, а именно повишаване на жизненото равнище на българските граждани", каза Христов

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/10/22/3331481_sds_tursi_podkrepa_ot...

 

ГЕРБ – 21.11.2018:

Бойко Борисов в Шоуто на Слави: В момента има крещяща нужда – от разговор, нормален, на политици.

https://www.slavishow.com/%D1%88%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D...

 

„Обединени патриоти“ – 27.11.2018:

Красимир Каракачанов се обяви за създаването на Министерство за българите в чужбина

https://www.mediapool.bg/karakachanov-iska-novo-ministerstvo-za-balgarit...

 

 


Източник: airsofia.info/nova.bg

Пушиш ли? Няма нужда, аз живея в София.

Антон Марчев, член на кампанията „Краят на прехода“

 

Мръсният въздух в столицата предизвика огромно възмущение сред софиянци и вълна от реакции в социалните медии. Истината е, че смогът, обгърнал града,не е феномен, а ежегодно явление, което всяка година отнема живота на мнозина граждани. Според европейската агенция по околната среда близо 15000 българи умират заради лошото качество на въздуха. С какво тази зима е различна и какво предизвика буйното недоволство във Facebook?

Нека първо си отговорим каква е причината София да се нарежда до Пекин и Делхи относно нивото на фини прахови частици във въздуха? За съжаление, най-често бедите, които ни съпътстват, са следствие на поредица от грешки. Мръсният въздух в София не прави изключение от това правило. Навсякъде по света основните причинители на проблема са три – битовото отопление, индустрията и трафикът. Тъй като индустрията в България не е фактор от близо 30 години, спокойно може да зачеркнем този мотив, като основна причина за замърсяването. За да сме обективни, трябва да споменем, че столицата се намира в котловина, което също е предпоставка за мъгливата картинка. Остават трафикът и битовото отопление. Има много тези кое допринася повече; това, разбира се, няма значение и не променя нищо.  Докато не отрежем и двете глави на змея, ще дишаме канцерогенен въздух. 

През XXI век съществуват множество екологични методи за отопление - защо тогава хората в една европейска столица продължават да използват най-стария и най-неефикасния? Отговорът е много прост - защото е най-евтиният. Хората се отопляват на дърва и карат стари автомобили, защото са бедни! Населението може да бъде стимулирано да промени начина си на отопление, като цената на дървесината се вдигне, а тази на електричеството и газта падне. 

Великобритания е имала проблем, подобен на нашия, през 1952 г., когато токсична мъгла отнема живота на близо 12 000 души в рамките на няколко дена. Великият смог в Лондон довежда до приемането на закони, които забраняват използването на горива с пушек за отопление. Днес във Великобритания и Белгия се отопляват на газови печки и резултатът е видим, или по-точно невидим. Въпросът е защо в България не се приема такъв закон за големите градове, които са застрашени от мръсния въздух. Всеизвестен факт е, че определени малцинства се отопляват, горейки дрехи, гуми и всякакъв друг вид изкуствени материали. Всеки, който живее в Западен парк и Красна поляна, е добре запознат с миризмата и вкуса на изгоряла гума. Донорът на гласове, обаче, за пореден път бива фаворизиран от властите и оставен да мародерства за сметка на данъкоплатците. Разбира се, ключът към решаването на проблема не се крие в това да сочим с пръст определени било то политически или етнически групи. Всеки гражданин може и трябва да допринесе за промяната. 

Добър пример за това как може да допринесем в личен план за премахването на смога е избора на средство за превозване. Пътувайки с градския транспорт, освен че ще облекчат трафика, гражданите ще помогнат и за по чистия въздух. Закупуването на електромобил също е опция, която ще допринесе за каузата, а и ще даде някои привилегии на собствениците. Мисля, че изброяването на всички възможности, които имат гражданите, е безсмислено, защото те се ясни на всички. За да успеем да преборим проблема, се изисква да променим начина си на мислене и старите вредни навици. 

Дали ще дишаме чист въздух? Това зависи най-вече от нас.

 


Източник: AFP/Getty Images/washingtonpost.com

„Жълтите жилетки“ и корените на общественото недоволство във Франция

Никола Апостолов, член на УС на Милениум Клуб България

 

Във вторник министър-председателят Едуар Филип заяви, че правителството ще наложи едногодишен мораториум върху обявеното увеличение на акциза на дизела с 10% или близо 8 евро-цента. 

Изравняването на акциза на дизела с този на бензина бе едно от предизборните обещания на Еманюел Макрон и беше заложено като една от екологичните мерки на правителството в борбата със замърсяването с фини прахови частици в големите градове.

Радикалните мерки на правителството породиха силно негативна реакция и масови протести на така наречените „жълти жилетки“. Протестиращите са основно хора от работническата класа, пенсионери и безработни, които живеят най-вече извън градските райони на Франция и са силно зависими от колите си.  Към протеста се опитаха да се присламчат и политически обвързани профсъюзи, появиха се маргинали и просто вандали. Не мина и без теории на конспирациите.

 Причините за недоволството обаче са по-дълбоки от самата цена на дизела и се дължат на общото усещане за намаляващ жизнен стандарт и увеличаващо се социално неравенство. Много от протестиращите споделят мнението, че Макрон е президент на богатите, който не разбира проблемите на „малките хора“. 

Протестите прибавят поредно главоболие за правителството, което въпреки голямото си мнозинство в парламента, е под сериозен обществен натиск.

Не може да се отрече обаче, че Макрон и кабинетът му предприеха сериозни и смели реформи, които други правителствата избягваха да направят:  реформа на държавните железници, реформа на пазара на труда, реформа на системата за социално осигуряване. 

Тези реформи, макар и с огромно значение от обществена и бюджетна гледна точка, не могат да се отразят бързо върху живота на гражданите. За сметка на това, ефектът на такива екологични политики, като акцизът на дизела, е болезнено отрицателен  за определена група от обществото, която в случая се консолидира, за да защити интересите си.

В случая политиката на Макрон донякъде напомня реформите на  германския канцлер Герхард Шрьодер, които бяха усетени при следващото правителство. 

По подобен начин нетърпеливостта и скептицизмът на голяма част от френското общество към президента може да означава, че реформите му ще бъдат оценени едва когато за него ще  е твърде късно. Време е Макрон да намери език, с който да бъде разбран от всички граждани, ако не иска да бъде стигматизиран като „Президент на елитите“.