19 февруари 2019 г.
0

Седмична трибуна Милениум 20.02.19


Снимка: архив "Булфото"

   

Промените в законодателството срещу домашното насилие или успешен ли беше опитът на НС да замести Истанбулската конвенция

      Автор: Йоана Вергилова. Йоана следва политически науки в Sciences Po, Франция. Интересува се активно от международна политика и защита на правата на човека.

        След широкия дебат през лятото на 2018 година, предизвикан от решението на Конституционния съд на Република България, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, водещите партии в Народното събрание предложиха алтернативни реформи в законодателството, касаещо насилието над жени. След като законопроектът, предложен от БСП, не събра достатъчно подкрепа от народните представители, бе заменен от предложението на партия ГЕРБ, внесено отпредседателката на парламента Цвета Караянчева. Новият закон беше дълго чакан, след като управляващите обещаха, че въпреки отхвърлянето на Конвенцията на Съвета на Европа, насилието над жени няма да бъде подценяван проблем и ще бъде наказвано в съответствие с европейските закони.

        Миналата сряда промените в Наказателния кодекс (НК) бяха окончателно приети на второ четене в Народното събрание. Отсега нататък НК ще съдържа точна дефиниция на престъпление, „извършено в условията на домашно насилие“. Това е престъпление, предшествано от системно физическо, сексуално или психическо насилие,поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Определението ще се отнася за случаите, когато престъплението е извършено спрямо бивш или настоящ партньор, човек, с когото жертвата съжителства или е съжителствала, или от когото има дете. Наказанието на такъв тип престъпление възлиза на 3 до 10 години лишаване от свобода, а при смъртен случай присъдата би могла да е доживотна без право на замяна. Заплахите и заканите, както и системното следене също ще бъдат наказвани с до 1 година затвор или пробация. Друго нововъведение в НК е принудителният брак, който ще бъде наказуем с 1 до 6 години затвор. Преследването за телесни повреди ще започва по иск на жертвата и тя няма да има право да го оттегля.Реформата допълва приетата през януари от Министерски съвет, Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2019 г. – документ, който се изготвя ежегодно на основание Закона за защита от домашното насилие. Тазгодишната му редакция не предприема съществени промени спрямо минали програми, нито конкретни мерки.

       Вече почти година Истанбулската конвенция и понятието „джендър“ биват обект на обществени дебати, а междувременно ежедневно десетки българки стават жертва на психически, физически или сексуален тормоз. Според данни на МВР, всяко трето умишлено убийство в България е на жена в нейния дом, а най-често извършителят е нейният партньор. Броят на смъртните случаи се е увеличил значително – от 22 през 2016 година до 33 през 2018 година. Към настоящия момент в България няма пълна статистика за жертвите на домашно насилие без фатален край. Голяма част от жертвите не търсят помощ и остават анонимни, а броят на кризисните центрове остава крайно недостатъчен – 23 за цялата страна. Именно затова проблемът не би могъл да бъде разрешен единствено с поправка в Наказателния кодекс, което би довело единствено до санкциониране по съдебен път на виновния, без да се въвеждат политики за превенция или да се оказва специализирана помощ на жертвата.

        Несъмнено редакцията на НК е стъпка в правилната посока, но също така тя е крайно недостатъчна да замени Конвенцията, която представлява не просто закон, а първият инструмент, с който се създава цялостна правна рамка за създаването на дългосрочни политики и мерки за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие, в това число и от домашно насилие. Ратифицирайки я, държавите се ангажират да предприемат нова законодателна, административна и организационна рамка, чрез която да осигурят не само строги наказания на престъпниците, но и превенция и закрила на жертвите на насилие. Конвенцията предвижда международно сътрудничество и взаимопомощ между приелите я държави, чиято цел е обмен на ефикасни практики, доказали се политики и полезна информация. Сред останалите мерки, които текстът предвещава, са осигуряване на безплатна правна и специализирана медицинска помощ за жертвите, обучение на специалисти и създаване на нови процедури за бързо разследване, информационни кампании, както и изготвяне на точни статистики, на базата на които да се изследват причините и последиците от проблема.