Millennium Club Scholarship Fundraising Event
22 ноември 2018 г.
0

Седмична трибуна Милениум 22.11.18


Снимка: Ройтерс/Източник: kanal3.bg

Защо хората протестират?

Румен Чолаков, председател на УС на Милениум Клуб България

 

Хората протестират поради една причина: защото са бедни. Това е. 

Защо са бедни? 

Защото в България се краде безмерно. Корупцията и мафията са превзели държавата. Това означава, че дори да инвестираме пари в икономиката - чрез евро-фондове или държавен дълг - те не са ефективни и не водят до дълготрайни възможности, които да генерират просперитет за българина. 

Икономическата стабилност и ръст, които показателите уж отчитат създават изкривена представа, заради временната инжекция на пари в системата. Но поради корупцията, когато първоначалният ефект отмине, болестта остава. Това е все едно да лекуваш рак с морфин - в началото забравяш, но после пак умираш. 

Най-ясно това се вижда когато се сравним със съседите. България е студент който от 10 години не е ходил на лекции, претупвал си е домашните колкото да залъже преподавателите, че нещо се случва, а пък и е дружал с преподавателите и най-вече си е гледал кефа, но другите студенти в ЕС не са. Затова дори да си купим изпитите с ПР или връзки в ЕНП, пак нищо не знаем в сравнение с тях. В глобалната пазарна икономика, разбира се, това се наказва жестоко. 

Към това прибавяме бягството на милиони от най-способните българи в чужбина, огромно малцинство, което е функционално безполезно и неграмотно и застаряващо население. 

И най-страшното е - всичко това всички си го знаем от много време и просто гледаме. 

Затова какво чудно има в тези протести? Те ще стават все повече и все по-свирепи. Но май са твърде закъснели.

 


Източник: Фейсбук профил на The Parliament Magazine 

Брекзит: ритане на кенче

Йоан Станев, член на комитета в Лондон и на кампанията „Краят на прехода“

 

Съветът на Европейския Съюз (ЕС) одобри проектодоговора с Великобританияза нейното напускане на Съюза. Обаче въпросният договор, който трябваше да установи политическите, икономическите и търговските отношения между двете страни, е на практика просто споразумение за повече време за договаряне. Имайки предвид ясното разделение в британското правителство относно мек или твърд Брекзит, това споразумение може би е най-реалистично, но все пак далеч от демократично. Не бива да забравим 700,000-те протестиращи на 20 октомври в централен Лондонза втори референдум, който би включил различните варианти на Брекзит, както и опция за оставане в Съюза.

Най-належащото препятствие в целия този процес е ирландската граница, която всъщност почти не бе обсъждана преди самия референдум на 23 юни 2016г. При това, през януари 2017г. министър-председателят на Великобритания, Тереза Мей, обяви, че страната ще напусне единния пазар и митническия съюз, но същевременно обещава, че няма да има граница между Северна Ирландия и Република Ирландия.

Решението на г-жа Мей е сключване на договор с ЕС, който ще реши проблема с ирландската граница, по време на „преходен период“ между края на март 2019г. (когато Великобритания формално напуска ЕС) и края на декември 2020г. През този период, Великобритания ще спазва законите на ЕС и митническите регламенти, което означава отворена граница на ирландския остров, но няма да има право да участва в преговорите за нови закони в ЕС.

Накратко, това означава, че окончателното решение на проблема с ирландската граница, и въобще бъдещите политически и икономически отношения между Великобритания и ЕС, просто се отлага до края на декември 2020г.На практика, това отлагане никак не успокоява жителите на ирландския остров, като имаме предвид, че проблемите на г-жа Мей са свързани и с това да убеди парламента в Лондон, че сегашната сделка е възможно най-добрата.

Английският израз“kickthecandowntheroad” означава да отлагаш решение на проблем, буквално „да ритнеш кенчето по-надолу по пътя“, вместо да го изхвърлиш в кофата за боклук. На 23 юни 2016г. Великобритания се застреля в крака. На правителството му беше предложено да иде при лекаря, който да му излекува крака с втори референдум, а държавата реши със застреляния си крак да рита кенчето. Нека видим колко още може да рита.

 


Източник: thelocal.fr

Германия и Франция с общо предложение за бюджет на Еврозоната

Никола Апостолов, член на комитета в Париж и на УС на Милениум Клуб България

 

Френският президент Еманюел Макрон постигна символична победа, след като получи подкрепата на Германия за създаване на бюджет на Еврозоната. 

В емоционална реч пред немския Бундестаг по повод 100-годишнината от края на Първата световна война Макрон призова немските депутати към повече смелост и вяра в Европа. Макрон предупреди, че Европа рискува да се превърне във второстепенна сила, ако не предприеме необходимите реформи за заздравяване на Съюза. 

Той подчерта, че ролята на френско-германския мотор в ЕС е да създаде увереност за суверенна Европа, която разполага с механизмите, необходими да се защитава и да води независима външна политика. 

От влизането си в Елисейския дворец Макрон се превърна във водещия европейски лидер, който се обявява категорично за силна и обединена Европа. Въпреки това призивите на френския президент за общ бюджет за страните от Еврозоната, за създаване на Европейски фонд за финансово стабилизиране и за европейска армия се приемаха с големи резерви в Германия и в северните страни. 

Сега обаче Ангела Меркел за първи път изрази публична подкрепа за проекта за общ бюджет за Еврозоната, представен пред финансовите министри на участващите в нея страни. 

Целта на предлагания бюджет е да стимулира конкурентоспособността и икономическата конвергенция на 19-те страни от Еврозоната. Другата функция на предложения бюджет е да играе стабилизираща роля в случай на липса на ликвидност и отлив на инвестиции от определени държави в периоди на икономическа криза. В сегашния си вариант обаче, предложението не предлага информация за размера на механизма, както и конкретни стъпки за неговото финансиране, но със сигурност размерите ще са значително по-малки от споменатите преди време от Маркон „няколко процента от БВП на страните от Еврозоната“. 

Някои от критиците на идеята, сред които и холандският министър на финансите, изразиха резерви към нуждата от още един бюджетен и инвестиционен механизъм освен „Плана Юнкер“ и Европейската инвестиционна банка. 

Получената от Германия подкрепа със сигурност е символична победа за Макрон, макар и амбициите на плана да са значително по-скромни от първоначалните. Френският президент обаче  все още е далеч от постигане на целта си и засега не среща силен ентусиазъм от северните и източноевропейските държави членки. Проектът за Европейска армия, който също получи подкрепа от Германия, засега се ограничава до сътрудничество в сферата разузнаването и производството на въоръжение.

Със сигурност в Елисейския дворец следят с особено внимание кой ще наследи Ангела Меркел начело на християндемократите, защото от това до голяма степен ще зависи съдбата на визията на Макрон.