28 януари 2019 г.
0

Седмична трибуна Милениум 28.01.19


Източник: Getty Images/bbc.co.uk

Несигурността около Брекзит продължава

Йоан Станев, член на комитета на Милениум Клуб България в Лондон и на кампанията „България 2040“

Изминалите седмици бяха бурни за британския премиер Тереза Мей. Проектодоговорът й се превърна в най-големия провал в парламента за британско правителство за последните 95 години – 202 са гласували за, а 432 против. Такива цифри по принцип довеждат до свалянето на правителството и нови парламентарни избори. Но на всичкото отгоре, става въпрос за „значителният вот“, както е общоприетото име на Раздел 13 – „Парламентарно одобрение на резултата от преговорите с ЕС“ – от Закона за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз от 2018 г.

Ден по-късно обаче, г-жа Мей претърпява вот на недоверие с едва 19 вота. Цели 118 бунтовници от Консервативната партия са гласували против проектодоговора й, но нито един от тях не е гласувал против нейното правителство. Явно се боят от избори. През цялото това време лидерът на Лейбъристката партия, Джереми Корбин, е по-заинтересован от това как да примами евроспектичния електорат на Мей, отколкото да се обяви за втори референдум и да си затвърди един по-стабилен електорат, съставен до голяма степен от поколението на британските милениали. Благодарение на действията му, Лейбъристката партия не може да се утвърди като стабилна опозиция, предлагаща реална алтернатива на статуквото на преговорите.

Според БиБиСи, вариантите сега са всъщност 8: 1. Няма договор и Великобритания напуска ЕС официално на 29 март. 2. Депутатите повторно гласуват промените направени от Мей в договора си с ЕС. 3. Правителството предлага чисто нов договор, което вероятно ще изисква удължение на член 50, но задължително ще се нуждае от съгласието на останалите 27 държави-членки. 4. Втори референдум, за който на практика няма да има време преди 29 март, тъй като ще трябва да се приеме закон за него, но ще е възможен ако се удължи член 50 и се убедят достатъчно депутати. 5. Парламентарни избори, свикани от г-жа Мей, което изисква съгласието от две трети от депутатите и вероятно удължаване на член 50. 6. Още един вот на недоверие. 7. Парламентът поема контрол от правителството. Докато се провежда дебата за новия проектодоговор на правителството, някои депутати ще приемат изменение, което ще даде повече време за обсъждане на нов законопроект за Брекзит. Ако няма одобрен договор за Брекзит до края на февруари, Мей ще трябва да се опита да удължи член 50 и по този начин Великобритания няма да напусне Съюза без договор. Осмият вариант е да се прекрати целият процес и Великобритания да остане държава-членка на ЕС. Съдът на ЕС постави, че Великобритания може да отмени член 50, без да е необходимо да търси съгласието на останалите 27 държави членки.

Удължаването на член 50, под каквато и да е форма, изглежда най-вероятният вариант. Ясни са разрушителните последици на Брекзит без договор, а този вариант изглежда най-демократичният вариант в очите на Консервативната партия, тъй като не изисква втори референдум, нито нови парламентарни избори, застрашаващи властта им. Това разбира се е в случай, ме самите консерватори се опитат да удължат член 50.

 


Източник: independent.co.uk

Какво научихме от историята?

Лиана Минкова, член на УС на Милениум Клуб България

След края на Втората световна война, Съюзническите сили – САЩ, Съветският съюз, Великобритания и Франция – взимат решението да поставят оцелелите немски главнокомандващи на съд. Хитлер е мъртъв, но мнозина други, сред които Гьоринг, биват задържани и изправени пред трибунала в Нюрнберг, за да отговарят за ужасяващите престъпления извършени от режима, в който са участвали. Често категоризиран като прецедент, Нюрнбергският процес за първи път в историята намира за лично отговорни за международни престъпления висшестоящи фигури. Това, което е по-малко известно обаче, е за кои престъпления в частност последните биват осъдени. Макар днес в съзнанието на мнозина от нас най-престъпното деяние на Хитлеровия режим да е Холокоста, съдиите в Нюрнберг се фокусират върху решението на Германия да започне незаконна война (т. нар. „акт на агресия“). Нещо повече – само тези престъпления срещу човечеството, които са пряко свързани с войната или военни престъпления, са взети под внимание. В резултат, престъпленията срещу евреите, извършени преди избухването на Втората световна война не фигурират в присъдата на трибунала. За Съюзническите сили от стратегическо значение е немските генерали да бъдат наказани за поведената война срещу тях. Съдбата на 6 милиона евреи остава на втори план.

Въпреки това доказателствата представени във връзка с престъпленията срещу евреите пред Трибунала и по време на последвалите процеси са толкова ужасяващи, че оказват трайна промяна в мисленето на международното общество. Общото събрание на ООН разпознава геноцида като международно престъпление. Приета е и Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Днес, геноцид попада в юрисдикцията на трибуналите на ООН за Югославия и Руанда, както и в Римския Статут на Международния наказателен съд. Проправяйки си път до човешкотоу всеки от нас, независимо къде се намира по света, историята на евреите не само, че не остава на втори план и успява да спечели нужната почит към паметта на загиналите, но пробужда международното съзнание за недопустимостта подобни престъпления да бъдат някога повторени.

Подобни престъпления обаче биват повторени. И то в недалечното минало. И то недалеч от България. Макар и количествено различен от скалата на Холокоста, геноцидът в Босна е не по-малко ужасяващ по своето естество. 

Защо историята се повтаря? Не научихме ли урока от ужасите на Втората световна война?  Може би отговорът се крие именно в нереалните измерения на Холокоста – и общите цифри, и личните истории за жестокостите трудно могат да бъдат възприети от човешкото съзнание. Затова и трудно можем да си дадем сметка, че авторът на престъпленията срещу човечеството в действителност е самото човечество. Макар и конкретните заповеди често да биват издавани от тесен кръг главнокомандващи, за да достигне скалата на Холокоста, на Руанда или на Босна, геноцидът изисква масова мобилизация на населението. Бюрократите предават информация, полицията задържа хора, медиите разпространяват фалшива информация, дори съседите се обръщат един срещу друг. Както Хана Аренд открива по време на един от емблематичните процеси срещу представители на нацисткия режим – този срещу Адолф Айхман – злото в най-масовото си измерение всъщност е „банално“. Злото се превръща в социален климат, който подхранва омразата и дехуманизира жертвите до момента. В резултат, „обикновеният човек“ става извършител на необикновени жестокости. 

Ето защо е важно да не мислим за съвременното общество като „имунизирано“ от подобен тип жестокост, благодарение на общоприетите норми на респект и мирно съжителство. Мирът – между държавите и в държавите – не е даденост. Издигането на граници в обществото е също толкова опасно днес, колкото и преди 80 години. От нашата активна гражданска позиция зависи опазването на човешките права.