15 юни 2017 г.
0

Външна и вътрешна среда за сигурност на Република България, рискове и заплахи за националната и международната сигурност

     Джоузеф Най има една много ефектна метафора: „Сигурността е като кислорода — не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея”. Сигурността в най-широкия смисъл е състояние, което предполага гарантирана защита с различни способи и средства на основни жизнени интереси на личността, обществото и държавата от всякакви, вътрешни и външни заплахи.

     Проф. Николай Слатински разделя сигурността на пет нива: 1) сигурност на индивида; 2) сигурност на група от индивиди; 3) сигурност на държавата; 4) сигурност на общността от държави; 5) сигурност на света. Схемата за Петте нива на сигурността много добре онагледява и очертава различните равнища на сигурността, а така също и основния обхват на националната и международната сигурност[1].

     В условията на засилена глобализация рисковете и заплахите пред националната сигурност на Република България са предимно асиметрични. Външната и вътрешната среда за сигурност стават все по-взаимнозависими. Примери за основните рискове и заплахи за вътрешната среда за сигурност на България са: демографската криза; бедността и неравенството; невъзможността за справяне с корупцията; тежката и неефективна бюрокрация; организираната престъпност; прането на пари; трафикът на хора; политическата нестабилност; неглижирането на образованието, науката, културата и спорта; липса на решения за намаляване на престъпността в определени региони на страната.

     От гледна точка на външната среда за сигурност, имайки предвид членството в НАТО и ЕС и поддържането на предимно добри отношения със съседните ни страни, шансовете за нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Република България не са много големи. Международният тероризъм, мигрантската вълна, разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността, международната организирана престъпност, икономическите кризи, вредите върху околната среда са все проблеми, които оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.

     Сложната ситуация и тенденциите в Близкия и Средния Изток поставят пред сериозни предизвикателства страните от Европейския съюз и НАТО. Като част от външната граница на двете организации, това касае особено много България. Реални са рисковете от увеличен миграционен натиск, засилване на радикалните движения и активиране на международни терористични мрежи. Излишни провокации от страна на определени държави чрез развиване и тестване на ядрени и ракетни програми също нажежават международната обстановка.

     Говорейки за рискове и заплахи за регионалната сигурност, веднага в съзнанието изниква бежанската и мигрантската криза. Европейският капацитет за асимилиране на тази миграция вече е постигнат. Т. нар. “Ислямска държава” и други терористични организации се възползват от ситуацията и извеждат в Европа свои членове, което увеличава терористичната заплаха и радикализирането на мюсюлмански общности. Тревожна е и тенденцията за експанзията на ИДИЛ в Ирак и Сирия през последните години. Близкият Изток и Северна Африка са в хаос. За това допринесоха инвазията в Ирак от 2003 г., Арабската пролет, гражданската война в Сирия, конфликтите в Либия и Йемен. Възходът на т. нар. “Ислямска държава” превърна Ирак и Сирия в кървава баня. Това са фактори, които пораждат и засилват мигрантската вълна през Средиземноморието и Югоизточна Европа[2].  

     През последните месеци и години се наблюдава и засилване на международния тероризъм. Няколко държави членки на ЕС и НАТО, а и не само, пострадаха от жестоки терористични атаки. Тероризмът е както регионална, така и глобална заплаха, която не дава признаци скоро да утихне. Сложна е и обстановката в Западните Балкани. Рискове за сигурността носи разпространяването на крайни ислямистки идеи сред мюсюлманските общности, включително и от страна на завърнали се бойци от терористични организации в Близкия Изток. Корупцията в региона дава добра среда за организираната престъпност, която активно се занимава с прането на пари, трафика на хора, наркотици и оръжия.

     Сложната международна обстановка налага междудържавно сътрудничество за справяне със съвременните рискове и заплахи. Почти никоя държава не е в състояние сама да противодейства на всички заплахи за националната сигурност, а особено на тези, идващи отвън.

[1] Проф. Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. // гр. София, Военно издателство, 2010 г.

[2] Министерски съвет. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България 2016 г.// гр. София, март 2017 г.

 

Автор: Роберто Иванов, Експертен съвет: Отбрана

 

Използвана литература:


1. Проф. Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. // гр. София, Военно издателство, 2010 г.


2. Министерски съвет. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България 2016 г.// гр. София, март 2017 г.