Millennium Club Scholarship Fundraising Event
November 08, 2018
0

Седмична трибуна Милениум 08.11.18

Бъдещето след Прехода не е causa perduta

Калоян Буковски, член на УС на Милениум Клуб България и координатор на кампанията „Краят на прехода“

 

Боли ли ви като мислите за 90-те? За прехода от 10. ноември 1989 г. насам? Надявам се, че да. Защото историята има лошия навик да се повтаря. Чувствате ли се като онзи студент от Китай, застанал пред редица танкове в прословутата снимка на фотографа Джеф Уайднър? Аз се чувствам, надявам се и вие.

Това е нашият преход – танкове, маскирани като корупционни схеми, задкулисни похвати и жажда за власт и пари. Психологически погледнато обаче, това са естествени пориви на мисловния процес, зададени от правилата на естествения подбор, през призмата на болка – там, където я има. Голиат срещу Давид. Чувствате ли се само с една прашка в ръце, изправени срещу великан? Чувствата за безнаказаност, безизходица и традиционно примирение обвиват ли ви ежедневно с мощните си ръце?

Мен не. Защото искам свобода.

Да загърбим за момент негативизма, отчаянието и гнева. Не помагат, 29 години тест е достатъчен.

Български гимназисти спечелиха 34 медала на официалните международни олимпиади  (световни първенства) по всички природни науки през 2018 г. Нямаме бъдеще? Помислете пак. Тези деца са бъдещи учени, финансисти, фармацевти, лекари, учители – списъкът е дълъг. Те са тук, пред нас и чакат да ги видим. Тяхната работа е свършена – доказаха, че имат знания, интелект и потенциал. И тях ли ще поставим пред танковете? Предлагам да направим обратното – да ги поощрим и да повярваме в тях. 


Снимка: mediabricks.bg

Повечето медии няма да ви ги покажат – не и както отразяват политическата класа, не и както ежедневно демонстрират глад за зрелища – пошли зрелища.

Пътят на генералната промяна в мисленето е труден, пълен с препятствия. Но и напълно възможен – като за начало, нека спрем с разлистването на безвъзвратно загубеното минало и оправданията с прехода. Не, България не е в преход – България е част от ЕС и НАТО, има свободен достъп до целия свят и се развива в положителна насока – бавно, но с много скрит потенциал.
Светлото бъдеще не е causa perduta. То е въпрос на мислене и стратегически поглед към креативното и конструктивното. В събота, на 10.11.2018 г., точно 29 години след началото на прехода, най-големите младежки организации и мисловни кръгове за пръв път сядат едни до други, за да кажат на висок глас “КРАЙ” на прехода. И начало на бъдещето след него – такова, каквото ние искаме да бъде. 

10 ноември, 10 часа, зала 10 на НДК - всичко на 10. Приоритети пред страната за план “България 2040” – без танкове, а много, много силни идеи.

Повече за събитието: https://www.facebook.com/events/247592045935202/

 

 


Източник: БГНЕС

Колко струва човешкият живот?

Антон Марчев, член на Милениум Клуб България и участник в кампанията „Краят на прехода“

 

След решението на ВКС да разшири кръга на хората, които могат да получат обезщетения за загинал в ПТП роднина, Асоциацията на българските застрахователи заплаши да вдигне цената на задължителната за шофьорите „Гражднаска отговрност“ на 1000 лв. Лавината от прибързани действия не спря до там, а се пренесе и в парламента, където депутатът от ГЕРБ, Менда Стоянова, предложи промени в застрахователния кодекс, които ще сложат таван на обезщетенията от 20 000 лв. След това премиерът (част от изпълнителната власт) нареди на парламента (законодателната власт) да не гласува промените в закона, преди да минат през публичен дебат.

Поглеждайки тази поредицата от събития, човек може да заключи, че ВКС е взел погрешно решение. Но напротив, в Европейския съюз това е разпространена практика, която лежи на безспорни аргументи. Болката, мъката и страданието от загубата на близък човек не могат да се калкулират в която и да е било валута. Все пак обезщетението е задължително, не само от гледна точка на моралните щети, а и от гледна точка на материалните. Например, ако прегазиш родителите на непълнолетно дете, то остава на произвола на съдбата! Такъв случай намираме в САЩ, където 13-годишно момиче става свидетел как семейството му загива в пътен инцидент. Обезщетението, което е отсъдено на детето, е било $150 милиона! Не бих могъл да си представя как едно дете би оцеляло с 20 000 лева до навършаване на пълнолетие в България. Ако сравним с други държави от ЕС, ще видим, че там обезщетенията също са много високи. В Германия искът за неимуществени щети може да достигне до €7.5 милиона, а във Великобритания обезщетенията обикновено варират между £12 000 и £300 000.

България е на второ място по брой пътни инциденти на глава на населението в Европа. На 1 милион човека приблизително 100 загиват в катастрофи. Тази статистика до някаква степен оправдава исканията на застрахователите, но не дава обяснение за обидното и необмислено предложение от страна на народните представители за тавана на обезщетенията. Става ясно, че депутатите са готови да жертват обезщетенията на семействата на загиналите в ПТП хора, за да угодят на електората и застрахователите. Тази демонстрация е за мен обида и подценяване на българския морал! 

Източници:

https://www.legalexpert.co.uk/how-to-claim/how-much-compensation-for-fat...

https://lawsuitinfocenter.com/car-accident-lawsuits/wrongful-death-car-a...

 

 


Източник: ИА Regnum

 

Какво означават резултатите от изборите за долната и горната камара на американския конгрес?

Христо Бошнаков, член на Експертния съвет на Милениум Клуб България и участник в кампанията „Краят на прехода“

 

Демокрацията е много хубаво нещо тогава, когато имаш мнозинство в парламента, е казал френският президент Де Гол. 

Обаче след изборите на 6. ноември 2018 година за долната и горната камара на американския конгрес, не е ясно дали двете основни партии ще останат доволни от резултата. Демократите изместиха републиканското мнозинство в долната камара, но пък партията на Линкълн запази своята доминираща позиция в сената. Така и двете партии имат значително влияние в различни сфери, било предлагане на бюджет за долната камара или одобряване на международни договори за горната камара. 

Същевременно, имайки предвид, че конгресът е разделен между две традиционно противоборстващи, а след президентските избори през 2016, и крайно поляризирани партии означава, че може да станем свидетели на определени политически блокажи и дори кризи. Демократите и Републиканците взаимно ще се спъват що се касае икономическа, имиграционна и външна политика, а и не е изключено да се появят още скандали и обвинения от страна на синята партия към американския президент Доналд Тръмп. Отчитайки широките правомощия на президента обаче, може би червената партия е все пак в по-добра позиция що се касае техните опити да прокарват своите политики и да се подготвят за следващите президентски избори през 2020.

Трябва да се отбележи, че изборите за конгреса са до голяма степен индикатор за следващите избори за държавен глава на САЩ и затвърждават намерението на Тръмп да се кандидатира за втори мандат, както и подкрепата на Републиканците за него. От друга страна, победата на Демократите в долната камара ги поставя в добра позиция да мобилизират своите избиратели за техния бъдещ президентски кандидат, който да съумее да се противопостави на Тръмп. 

Имайки предвид непредсказуемостта на Доналд Тръмп и неговата разтърсваща статуквото външна и икономическа политика, оставащите две години представляват един много дълъг и интензивен период от време, в който могат да се случат многобройни значими за САЩ и света събития. 

Изчаквайки да дойде 2020 година и ако приемем, че политиката е изкуството на компромиса, ще е интересно да разберем дали представителите на двете партии в конгреса владеят това изкуство или предпочитат да следват максимата, че в политиката има само врагове и потенциални врагове. Времето ще покаже.