February 09, 2019
0

Седмична трибуна Милениум 09.02.19


Източник: novini.bg

Президентът Радев – PR по време на криза или най-сетне експертен поглед към бъдещето?

Автори: Калоян Буковски, член на Управителния съвет, и представители на екипите на кампаниите „Краят на прехода” и „България 2040”

     Президентът Румен Радев използва отчета си за изминалите две години служба, за да представи нуждата от промяна в обществото – пълният текст е публикуван тук

     Чрез един широк обзор на най-често изтъкваните български проблеми, Радев създаде атмосфера на криза, на неотложност. Тоест, държавният глава внушава, че промяната и изникването на алтернатива са неизбежни и нужни възможно най-скоро. Защо сега, след като само преди няколко месеца призова темата за предсрочни избори да се остави на заден план? Честа смяна на мнението, липса на идеологическо постоянство или спекулирането за съобразяване с желанието на трети страни? Това е от трудните въпроси, на които президентът е длъжен да даде ясен отговор по-скоро.

    Засегнатите проблеми в речта му бяха много и разностранни: корупция, бедност, липса на инвестиции в сигурността, демографски проблеми, неравенство, политическа маргинализация, „закърняване“ на демокрацията, пилеене на обществени средства. Каква е следващата стъпка според Радев? Обявеният „Съвет за стратегическо развитие“ е с цел формиране на „алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой...“.

   Тук сме задължени да предизвикаме Президентството да разкрие конкретика относно методиката за прилагането на един план за промяна/реформи. Българското общество би се съгласило с тезата на президента, че е нужно единение и стратегическо мислене за бъдещето развитие на нацията. Правдоподобно звучи и изтъкнатата нужда от подобрение на качеството и „стила“ на управление, от даването на шанс на нови, „висококвалифицирани специалисти“ и „компетентни и почтени“ българи – „у нас, и зад граница“ – да допринесат за развитието на България.

    Членовете на Милениум Клуб България вече втора година работят, за да осмислят систематично проблемите на нацията и да приоритизират нужните промени и политики за постигането им. Открояването на наследствени и симптоматични проблеми, свързани с българския преход (http://kraiat-na-prehoda.millenniumclub.org/blog/) доведоха до анализиране на целия период. Достигайки на финала до дискусии и серия ценни идеи за бъдещи приоритети и реформи, изказани от представители на най-големите младежки организации в България. 

    Ние вече посочихме една консенсусна, позитивна, надпартийна, обединителна стратегическа цел – България да бъде класифицирана като „развита икономика“ до 2040 година. Един такъв национален идеал би съсредоточил управленската и обществена енергия в дългосрочен план. Нещо повече, българското икономическо развитие ще допринесе за засилването на демократичната същност на държавния ни апарат и по-независима съдебна система, чрез материално овластяване на гражданите. То ще намали бедността, ще осигури данъчни средства за инвестиции в сигурността и социалната държава, ще даде стимул на раждаемостта и забави емиграцията. 

   Милениум клуб вече открои приоритетните за нас политики и инструментите за реализиране на тази обединителна цел на Националната кръгла маса на младежките организации през ноември 2018: 

  • Увеличаване на трудовото участие в икономиката и държавната администрация на българите зад граница
  • Достигане на средното ниво на ЕС за дигитален/цифровизационен прогрес
  • Подобряване на качеството на висше образование
  • Утрояване на сектора „Наука, технологии и иновации“ като процент от БВП

    Президентът достигна до този закъснял извод, навлизайки в последната година на стратегическата рамка „България 2020“, разработена от екипа на неговия предшественик – Росен Плевнелиев. За 2 години Радев не засегна в своите обществени изяви въпроса за стратегическо планиране – дали сега го прави във времена на нужда от кризисен PR?

    Предстоящата кампания „България 2040“ ще съдържа в конкретика предложения за ефективни (някои вероятно кардинални) промени и реформи, с поглед към следващите поколения. Вярваме, че за президента и за институцията, която представлява, това трябва да бъде основен приоритет и ние го каним да подкрепи кампанията ни. Идеите за политики за развитие съществуват и могат да отговорят на обществените очаквания за промяна. Но е време за реална подкрепа, в посока създаване на условия за реализация на идеите, изискващи лидерство и политическа мобилизация, което да започне да превръща думите и идеите в дела.

 


Източник: The Daily Signal

Кризата във Венецуела – тест за политическа мъдрост

Автор: Никола Апостолов, член на Управителния съвет

     Във вторник България официално призна председателя на Националното събрание на Венецуела Хуан Гуайдо за временно-легитимен президент. Този казус извади наяве сериозните разделения в международната общност, в ЕС, но и в рамките на България, където Президентът на Републиката зае различна позиция от правителството.

    С приетите декларации България се присъедини към мнозинството от страните в ЕС, САЩ, Канада и повечето страни в Латинска Америка. Несъмнено при управлението на Николас Мадуро се стигна до невиждана икономическа и хуманитарна криза в една от най-богатите на петрол страни в света. От началото на кризата през 2016 г.  БВП на страната се е сринал с 63%, а според някои данни инфлацията за 2018 г. достига 80 000%. Около 4 милиона души са напуснали страната за 3 години, а 90% от населението живее под границата на бедността. 

    В последните години на управлението си бившият шофьор на автобус и синдикален лидер Мадуро консолидира властта въпреки сериозната опозиция и протести. През 2017 г. той създаде извънредно учредително събрание, което на практика иззе ролята на контролирания от опозицията парламент, и започна драстични законодателни промени с цел заздравяване на режима. Главният прокурор бе заменен, а част от опозицията бе подведена под наказателна отговорност. Така на практика във Венецуела съществуват две паралелни законодателни институции. 

   Несъмнено режимът на Мадуро има сериозен дефицит на демократична легитимност, израз на която са и непрестанните протести и хуманитарната криза в страната.

   От друга страна, последните действия на САЩ и някои други държави от региона трябва да се разглеждат предпазливо. Провъзгласяването на председателя на парламента за легитимен временен президент може да се тълкува като груба намеса във вътрешните работи на Венецуела.

   С оглед на историческия контекст в региона, самият генезис на социалистическите режими може да бъде директно свързан с традиционните американски намеси в ,,задния си двор‘‘. Социалистически режими като Куба, Венецуела и Боливия до голяма степен могат да се разглеждат като феномен на реакция и отговор на американската намеса и контрол в региона. Макар и икономически провален, режимът на Уго Чавес и неговия последовател Мадуро се осланя до голяма степен на борбата срещу ,,американския империализъм‘‘. Така американска или друга чужда остра намеса трябва да се разглежда с повишено внимание с оглед на рисковете от такива действия. 

   Международната общност, Западът и в това число България, трябва да дадат приоритет на мирните и дипломатически методи, за да избегнат на всяка цена допълнителна ескалация и потенциална гражданска война във Венецуела и дестабилизиране на целия регион. 

   Въпреки че в случая моралът е на страната на САЩ и Запада, историята все още помни провалените кръвопролитни външни намеси в Близкия Изток, Северна Африка и Латинска Америка и легитимността на ,,Pax Americana’’ е изключително крехка.

 


Източник: rferl.org/Geert Vanden Wingaert (AP)

Северна Македония – прагматичен напредък въпреки вътрешния национализъм в двете страни

Автор: Йоан Станев, член на комитета в Лондон и на кампаниите „Краят на прехода” и „България 2040”

   През изминалите няколко месеца властите в Скопие и Атина неочаквано преодоляха няколко трудни препятствия. Първо, бойкотът на референдума за смяна на името на Република Македония, предимно ръководен от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, се оказа неефективен, тъй като не попречи на премиера Зоран Заев и партията му, Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), да внесат законопроект в парламента в Скопие за нужните промени в конституцията в съответствие с Договора от Преспа. Второ, СДСМ успя да убеди достатъчно депутати от опозицията да подкрепят Договора. Трето, от негова страна, партията на гръцкия премиер Алексис Ципрас осигури мнозинство в парламента за ратификацията на Договора, въпреки протести от националистически групи. В кулминация на всички тези постижения, Ципрас и Заев бяха номинирани за Нобеловата награда за мир.

   Както твърдях в предишен коментар, „Република Северна Македония“ в Европейския съюз (ЕС) и НАТО е по-добре за Европа и най-вече България, отколкото една националистическа „бивша югославска Република Македония“ извън тези институции. „Северна Македония“ отваря повече врати за постигане на по-голяма взаимосвързаност и по-ефикасно регионално сътрудничество на Балканите, най-вече между българите и македонците – най-близките народи в Европа, според бившия министър-председател на Република Македония Любчо Георгиевски. Най-добрата и най-реалистичната възможност за повишаване на регионалното сътрудничество на Балканите в рамките на ЕС.

Провал за руското влияние на Балканите? Или нова възможност?

   Тези развития обаче показват една важна поука: ЕС не трябва да пренебрегва Западните Балкани. ЕС продължава да бъде преобладаващият външен играч в региона, може би даже основният, но определено не единственият. Веднага след като редица западни държави, НАТО и ЕС подкрепиха Договора от Преспа, Кремъл обвини Запада във вмешателство във вътрешните дела на Македония и заяви, че Договорътпризовава „нарастваща нестабилност“ в Гърция. В отговор на тази изява, гръцкият премиер Ципрас предупреждава Кремъл да не се бърка във вътрешните дела на Гърция. От една страна, изглежда, че руското влияние на Балканите не е толкова силно, колкото си мислехме, имайки предвид отговора на Ципрас – политически лидер, приет за сравнително проруски още в началото на мандата си като премиер. В допълнение, повечето граждани на шестте западнобалкански държави разглеждат ЕС и членството в него като по-желаното бъдеще, отколкото по-тесни политически или икономически връзки с Москва (вижте статия на проф. Кър-Линдси за руското влияние в Сърбия). Но от друга страна, Кремъл може да използва бъдещето членство на (Северна) Македония в ЕС, за да пробутва по-благоприятна към нея политика в Европа. Тоест, Македония да стане поредният Троянски кон. Същото се отнася и до Черна гора и, най-вече, традиционно по-проруската съседна Сърбия.