May 30, 2019
0

Северна Македония разделена на запад и изток

Автор: Йоан Станев, член на Миленуим Клуб България и кампанията „България 2040“

 

Снимка: БТА/БНР Новини

 

     Победата на президентските избори на кандидата от центристко-левия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Стево Пендаровски показва, че страната цели интеграция в западните структури ЕС и НАТО, но и че страната е разделена. Пендаровски спечели с много малка разлика срещу Гордана Силяновска-Давкова от националистическата ВМРО-ДПМНЕ. Както при референдума за смяна на името, СДСМ заложи до голяма степен на етническо албанския вот. В няколко общини в северозападната част на страната, като Желино и Сарай, където живеят предимно албанци, той събра над 90% от вота. Давкова спечели в общини с предимно македонско население, но не със същите космически проценти.

     Резултатите от президентския вот, както и от референдума за смяна на името, показват разделенията в страна, които са от етнически и политически характер. Етническите албанци преобладаващо гласуват за интеграция в евроатлантическите структури, което сочи, че въпроси, касаещи македонското етническо или национално самосъзнание, не са приоритет за голяма част от тях. От друга страна, преобладаващото мнозинство, определящо се за етническо македонско, също се обединява около идеята за членство в ЕС. Това което разделя етническите македонци е дали са готови да приемат промяна в националното си самосъзнание (като поставят прилагателното „Северна“). Миналата година повечето от тях не са гласували на референдума, най-вече в знак на протест, но тази година избират за президент кандидат, издигнат именно от СДСМ – партията, която инициира референдума.

     Ако погледнем отблизо върху резултатите от президентските избори, можем да направим още един извод, потвърждаващ идеята, че югозападният ни съсед е разделен по етно-политически причини. На първия тур и г-н Пендаровски и г-жа Силяновска-Давкова получават по около 42% от гласовете, а етническият албанец и университетски професор Блерим Река получава едва 10,6% и отпада. Логично е да направим извода, че той е представил албанското общество на първия тур. На втори тур, процентите на Пендаровски се увеличават до 52%, а на г-жа Силяновска-Давкова – едва до 45%. Съответно вотът на албанците е отишъл при по-проевропейския г-н Пендаровски.

     Често се говори за албанския национализъм и как може да се получи „второ Косово“ в Северна Македония, но политическите обстоятелства са доста по-различни от тези в Косово през 90-те и 00-те: македонските албанци участват в политическата среда на държавата (имат няколко партии, които могат да участват в коалиционно правителство), Охридското споразумение гарантира албанските интереси да бъдат представени на държавно и местно ниво и перспективата за членство в ЕС до известна степен противодейства срещу големи и сериозни етно-националистически действия. Определено има напрежения и страната остава разделена, но политическата структура и ролята на ЕС са предотвратили кървавите конфликти, които за съжаление традиционно са характеризирали Балканския регион в близкото минало.