Брекзит: Двуседмичен обзор

На скорошната конференция на Консервативната партия, управляваща понастоящем с пълно мнозинство, министър-председателят Тереза Мей направи заявка за пълно излизане на страната от Европейския Съюз. До този момент имаше спекулации за това дали Обединеното Кралство ще приоритизира оставането си в общия пазар, пред пълното оттегляне от структурите на ЕС. Две са вероятните причини за тази относително нова за Мей позиция: първо, овладяване на вътрешнопартийния натиск от хардлайнерите, именно тези, които водеха кампанията за излизане от ЕС. Сред тях са министърът за Брекзит, Дейвид Дейвис, както и външният министър, Борис Джонсън, доскорошен кмет на Лондон, а преди офанзивата си в света на политиката, журналист. Втората причина е опит за стратегическо позициониранe на страната преди предстоящите преговори с ЕС: "опипване на почвата" или опит да се разчете на какви компромиси би бил склонен Брюксел.

Първоначалните индикации от този подход не са окуражаващи. На първо място, финансовият център на страната, Лондонското Сити, излезе с остра реакция срещу така направеното предложение и за пореден път обяви, че загубата на паспортни права за работа с евро-деноминирани транзакции при Брекзит без достъп до общия пазар на ЕС, ще доведе до релокацията на множество финансови корпорации извън Обединеното Кралство, респективно, до загуба на работни места. Същите реакции се чуха и от бизнес средите в Япония, един от големите инвеститори в британския финансов център. Лирата стърлинг бе другата жертва, достигайки безпрецедентно ниски нива и пораждайки страхове за валутна и финансова криза.

На второ място, самият Парламент изрази остра критика към така обявеното намерение да се задейства клауза 50 от Лисабонския Договор в края на март 2017 и да се внесе законодателен акт, отменящ действието на европейското законодателство през май 2017. Неочакван съюз от членове на парламента от различни парламентарно представени групи в център, ляво и дясно, поиска дебат и гласуване на стратегията на правителството за водене на преговорите с ЕС. Изрази се мнение, че макар и 52% от гласувалите на референдума да са поискали Брекзит, това не е включвало искане за излизане от общия пазар, с който страната осъществява 44% от стокообмена си. Тези искания за момента биват отхвърлени от Тереза Мей, чието становище е, че народът е суверенът. Тази позиция, обаче, противоречи на конституционния модел ма страната, в която парламентът е суверен. Заведени са редица частни съдебни искове от граждански сдружения, с цел изясняване на конституционалната валидност на позицията на правителството. В тази насока се очакват динамични развития, някои от които биха могли да доведат и до политическа криза. Именно това правителството на Мей цели да избегне от юни насам, като отказва да се поддаде на искания за предсрочни парламентарни избори (преди 2019), за да излезнат партиите, а от там и следващото правителство, с ясен мандат за управление по отношение на Брекзит. Референдумът не е законодателен инструмент в Обединеното Кралство и резултатите от него не са панацея за парламента.

Не на последно място, остава интересна и реакция в ЕС. Доналд Туск направи поредното си изказване, че Брекзит означава пълно излизане от ЕС, както и че, Обединеното Кралство не може да се надява на привилегирована позиция нито преди, нито в хода на преговорите. Последното му изказване не бе последвано от коментар от институциите на ЕС, но за сега изглежда, че компромис по принципните въпроси на свободно движение на единния пазар, няма да има. Разбира се, редица гео-политически събития биха могли да променят това статукво. В този ред на мисли, вътрешният министър на Обединеното Кралство заяви намерение да създаде списъци с чуждестранните работници, с цел да идентифицира къде са най-големите текучества на местния пазар на труда. Това предложение бе прието с остри неодобрения от бизнес средите, както и от граждани, и за сега не е получило правителствена подкрепа за прилагане в действие. 

 

Автор: Д-р Диана Божилова - академичен преподавател в New College of the Humanities и King's College London