Брекзит: Общ поглед

През последните седмици, две събития доминират темата за излизането на Обединеното Кралство от Европейския Съюз, а именно: първо, решението на съда да задължи правителството на Тереза Мей да се консултира с парламента на страната, преди да задейства клауза 50 от Лисабонския Договор и второ, изборът на Доналд Тръмп за президент на Съединените Американски Щати.

В детайли:

Решението на съда да задължи правителството на Тереза Мей да се консултира с парламента, преди задействането на клауза 50 за напускане на ЕС от страната, доведе до леко успокоение сред политици и финансисти, като даде надежда за повече прозрачност по отношение провеждането на процеса по Брекзит. Това доведе до стабилизирането на паунда стърлинг на валутните пазари, като нивата спрямо еврото се възстановиха близко до септемврийските котировки. Тази тенденция обаче едва ли ще се окаже устойчива. Правителството на Мей предприе постъпки за обжалване на така издаденото съдебно решение пред Върховния Съд, където се очаква да се позове на тезата, че разискването на проекто-решението за напускане на ЕС в парламента, би могло да доведе до промяна на резултата от референдума, ако по-голямата част от парламентаристите гласуват против задействането на клауза 50. Това, разбира се, е реална възможност, с оглед на факта, че голямата част от членовете на парламента подкрепяха кампанията за оставане на страната в ЕС по-рано тази година. От друга страна, имайки предвид мажоритарната избирателна система ползвана в Обединеното Кралство, има сериозни съмнения за това дали политиците ще рискуват евентуалното си презибиране на последващи избори, ако подкрепят позиция, различна от волята на избирателя, изразена в хода на референдума. Очакването е, че на база аргументите, изложени от правителството, Върховният Съд ще отхвърли така издаденото решение на по-ниско инстанционния съд. Това ще доведе до нови реакции на пазарите и вероятно, отново до отслабване на паунда. Същото ще зависи и от обема информация и яснота на стратегията, които Мей ще предложи в хода на подготовката за напускане на ЕС, както и от това, дали настоящата съдебна процедура пред Върховния Съд ще доведе до забавяне на задействането на клауза 50 от правителството, отвъд сега обявената от правителство дата, а именно март 2017 година.

Второто събитие, което влияе на подготовката за Брекзит е избирането на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ. Изненадващата му победа, според голямата част от анализаторите на хода на кампанията, доведе до рязко отслабване на долара спрямо паунда, последвано от стабилизиране на цените на златото, след като Тръмп се обяви за сериозни икономически инвестиции преди дни и покачване в цените на металите, подкрепени от надеждата за икономически растеж. За Мей победата на Тръмп, води до няколко директни и индиректни очаквания. Първо, че сключването на двустранно търговско споразумение със САЩ би било възможно, защото Тръмп бе изразил подкрепа за него в хода на кампанията си. От друга страна той обвини преференциалните търговски споразумения за отслабването на икономиката на САЩ и загубата на работни места, което хвърля сянка върху реалната му готовност за подписване на едно подобно споразумение. На второ място, Тръмп се обяви за намаляване на инвестициите на САЩ в НАТО. Могерини от ЕС отговори с намерение за създаване на реална общо европейска отбранителна система. Това, обаче, означава нарастване на разходите на държавите членки на ЕС за отбрана и следователно в това действие Мей прозира надежда за преоценка на необходимостта от близко сътрудничество на ЕС с Обединеното Кралство, което да доведе до приемане на редица компромиси по отношение свободното движение на хора към острова срещу участието на страната в европейския отбранителен механизъм. Мей, логично, очаква и смекчаване на позициите на източно- европейските страни, по-специално, по тези въпроси, особено сред държави, трайно скептични към ролята на Русия в Европа. В много отношения, Тръмп извежда на дневен ред разиграване на карта на страха сред европейците, което е интересен парадокс, с оглед намерението му за смекчаване на тона с Путин. Решаването на по-малки проблеми в Европа, обаче, може да доведе до преекспониране на темата със сигурността, което да изкриви реалното състояние на международните отношения, с цел да доведе до определени размествания на силите вътре в общността.

За България, това означава необходимост от една изключително балансирана международна политика, по-скоро изчаквателна, отколкото агресивна. Твърде малко се вижда на повърхността към настоящия момент, за да се прибързва с реални обвръзки. Респективно, имайки предвид настъпващите промени в страната ни, вследствие проведените наскоро президентски избори и предстоящите догодина парламентарни такива, е необходимо да се прояви зрялост и търпение, без страната да се прави залог на вероятно крайно неоснователни страхове в оста САЩ-ЕС-Русия, целящи да решат интереси, нямащи пряко отношение към състоянието на страната ни. Непремислени изказвания на този етап биха могли да доведат до отслабване на системните връзки в страната и разрушаване на институционалната й устойчивост. Най-подходящо в настоящия момент е фокусиране върху преките предизвикателства за България и търсене на единение сред гражданите, които твърде дълго се намират в ситуация на разделение на политическа и икономическа принадлежност. Зрелостта на демокрацията идва след надмогването на подобни деления в обществото, чиято основна цел е неговото разединение. 

 

Автор: Д-р Диана Божилова, академичен преподавател в New College of the Humanities и King's College London