ДОКЛАД „ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ“: РАЗДЕЛ ИКОНОМИКА

Чуждестранни инвестиции в българската икономика – състояние, тенденции и предизвикателства

Автор: Христо Бошнаков

Христо Бошнаков е роден на 19. 04. 1993 г. в София. Завършва средното си образование в столичното 133 СОУ “А. С. Пушкин”. Продължава образованието си в Института за политически науки Sciences Po Париж. Селектиран да завърши бакалавър в университета Оксфорд - Мертон колеж през 2015, където изучава PPE (Философия, политика и икономика), както и съвременни езици. Получава бакалавърска степен “Политически науки и управление”. Впоследствие избира да продължи магистърска програма “Финанси и стратегии” на Школата за управление и иновации в Sciences Po Париж. Участвувал е в симулативни сесии на ООН и в международни лидерски форуми. Има редица успешни стажове в международни компании, НПО и държавни институции. В момента работи в отдел Financial Services Consulting на Mazars LLP Лондон. Интереси – финанси, икономика, история и геополитика.

 

Същност и  кратък обзор

Всяко вложение, което включва дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика в предприятие, представлява чуждестранна пряка инвестиция. Пряката инвестиция включва както първоначалната транзакция между двата субекта, така и всички последващи транзакции между тях. Една от основните тенденции в развитието на световното общество е глобализацията на икономическите връзки, която се изразява в нарастващите темпове и мащабите на обвързване на икономиките, интернационализацията на финансовите пазари и транснационализацията на производството. Интернационализацията на световната икономика се проявява в две основни направления – регионализация и глобализация. За материална основа за тези процеси може да се приеме международното движение на чуждестранните капитали, по-специално преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Чуждестранните инвестиции са важен фактор в икономиката на страните, особено когато става дума за инвестиции на зелено. Тези ресурси едновременно увеличават производствения капацитет и повишават съвкупното търсене. Могат да се разграничат три вида чуждестранни инвестиции: инвестиция на зелено, инвестиция във вече съществуващи компании и сливане и придобиване. Първите два вида водят до непосредствен ръст в капиталовата база.

По отношение на ПЧИ България не прави изключение от останалите страни. Като предимства за страната могат да се посочат следните основни фактори:

  • природни дадености;
  • работна сила – наличие на относително висококвалифицирана работна ръка;
  • сравнително ниски разходи за заплати в страната;
  • макроикономическа и политическа стабилност;
  • ниският плосък корпоративен данък в ЕС – 10%. От 01 януари 2008 г. и данъкът върху доходите на физически лица се фиксира на 10%.

Недостатъци на българската икономика по отношение на способността ѝ за привличане на ПЧИ са:

  • инвестиционен климат – незадоволително ниво на административно обслужване и прозрачност;
  • множество мерки за стартиране на бизнес;
  • относително малък размер на вътрешния пазар и големи различия по региони;
  • недостиг на качествен управленски персонал и ниска предприемаческа култура
  • липса на достатъчно развита инфраструктура

ПЧИ са инструмент, който дава възможност на българската икономика да въведе нови технологични и управленски техники и по този начин да се справи с актуалните предизвикателства. Те са особено важен елемент на икономическа интеграция, защото създават възможности за ускорен икономически растеж, технологични иновации и преструктуриране на предприятията, както и за подпомагане на капиталовата сметка на платежния баланс.

Положителното влияние на ПЧИ в страни с развиваща се икономика е безспорно. Влагането на капитал, неговата динамика и управление са с ключова роля за положителния резултат от една инвестиция.

Накратко можем да посочим следните положителни взаимосвързани ефекти от ПЧИ:

  • Технологичен трансфер и трансфер на ноу хау, значително повишаване на качеството на произвежданата продукция, намаляване производителната себестойност;
  • Растяща конкурентоспособност – достатъчно приходи и средства за модернизация с цел повишаване на производителността на труда;
  • Подобрен достъп до външни пазари с повишаването на гореспоменатите показатели;

Негативни ефекти също съществуват. ПЧИ биха могли да окажат повече отрицателно, отколкото положително влияние в страни без изградена сериозна правно-нормативна база и качествено регламентиране на притока на чуждестранни инвестиции. Разбира се има негативи, които в процеса на отвореност на икономиката към ПЧИ, трудно могат да бъдат избегнати, но добре урегулирани те могат да сменят знака на равенството.

Някои от основните  възможни недостатъци на ПЧИ за страната вносител на капитал са:

  • Трансферните цени, които компаниите използват за да изнасят част от печалбата – използването им  е почти неизбежно, но разработването на добра правно-нормативна база може да ограничи в известна степен изнасянето на печалбата и да остави по-голямата и част в страната приемник. 
  • Основна  пазарна сила – при неправилно залегнала правно–нормативна база местните конкуренти са заличени от пазара поради липса на ресурси и капитали или нелоялна конкуренция.
  • Инфаструктура и глобализация – пренебрегване на някои законови изисквания и промяна на други с цел по-висока привлекателност. В това число влиза и изграждането на различни инфраструктурни проекти, които поглъщат средства на страната приемник. Не рядко страните с подобни стремежи към бърза печалба, страни с неправилна политика и високо ниво на корупция, губят средства безвъзвратно и стават жертва на нелоялни инвеститори. Нелоялните инвеститори могат да причинят изключително големи щети на страна с развиваща се икономика, под формата на спекула и експлоатация на ресурси и работна ръка.

От гореизложеното следва да се  има предвид, че стимулирането на ПЧИ в България не би следвало да се превръща в самоцел.

 

ПЧИ в България – развитие, актуално състояние, тенденции

В периода 1996 – 2014 г. преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 43.7 млрд. евро. В условията на хиперинфлация  и криза в реалния сектор между 1996 и 1999 г. чуждите инвестиции са минимални. ПЧИ надхвърлят 1 млрд. евро едва след стабилизирането на икономиката през 2000 г. За две години, между 2000 и 2003 г.  се удвояват. Интересът към България като инвестиционна дестинация достига своя пик в периода 2006‐2008 г., като над 50% от всички преки чуждестранни инвестиции за целия период 1996‐2014 г. са направени през 2005‐2008 г. Годините преди началото на световната икономическа и финансова криза се характеризират за България с бурно развитие на икономиката на страната и устремено нарастване на брутния вътрешен продукт. Положителна роля за това оказва и непрекъснато растящия размер на преките инвестиции в страната. За съжаление, въпреки сравнително големия за България обем на ПЧИ в годините преди кризата, тяхното секторно разпределение е насочено основно в областта на финансите, търговията и недвижимите имоти – сектори, които впоследствие са най-силно засегнати от негативните тенденции в икономическото развитие. Относително слаб е акцентът върху високотехнологични отрасли, които могат да предложат висока добавена стойност и устойчив растеж.

В годините преди кризата България има един от най-високите дялове на ПЧИ спрямо БВП сред страните членки на ЕС, който достига до нива от 22-23%. Това води до значителна зависимост на икономиката на страната ни от чуждестранните инвеститори. Насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) в този период са насочени предимно към привличане на по-големи и крупни инвеститори, като липсва акцент върху малките и средните предприятия. По този начин малкото на брой, но сравнително големи инвестиции, които формират обема на ПЧИ в България, правят икономиката уязвима от външната конюнктура и инвестиционния климат в чужбина. След началото на кризата, когато тези инвеститори започват масово да изтеглят своите капитали от България, икономическото развитие рязко се забавя, а размерът на ПЧИ в процентно съотношение спрямо БВП през 2012 г. достига едва 4%.

По-долните таблици илюстрират тенденциите в развитието на ПЧИ в последните години.

         

    Таблица 1. ПЧИ в България  2011−2016 (Милиони долари)

 

                           ПЧИ приток                                                               ПЧИ отток

          2011   2012  2013   2014  2015 2016                        2011 2012 2013 2014 2015 2016

          2 945 1 697 1 837  1 540 2 822  776                           399 3 25   187   370   163   190

           

Таблица 2.

     

 

Динамика на ПЧИ 2010-2016

Основните инвеститори в България за 2012 г. са Люксембург с 382 млн. евро (26% от всички ПЧИ), Русия с 225 млн евро, Швейцария с 212 млн. евро, Германия с 177 млн. евро и Холандия с 168 млн. евро. Като цяло се наблюдава значителен спад на инвестициите в секторите на добивната и преработвателната промишленост – съответно с 30% и 38%, докато на противоположния полюс са данните за сектора на услугите, където е отчетен ръст на ПЧИ с 125% спрямо година по-рано. За съжаление в резултат на кризата драстично намаляват преките инвестиции с произход Австрия и Великобритания, като през последните години се наблюдават дори отрицателни стойности и отлив на инвеститори от тези държави. Тежката икономическа ситуация, в която изпадна Гърция, също допринася за значителния отлив на инвестиции от страната ни, тъй като южната ни съседка е традиционно сред държавите с най-голям дял в ПЧИ в България.

 

Таблица 3.

 

Динамика на ПЧИ по произход

Чуждите инвестиции са намалели с над 1 млрд. евро през 2016 г. През настоящата година чуждестранните инвестиции в страната за първото полугодие достигат 405 млн. евро, което е с 355.9 млн. евро под сумата на вложенията от същия период на 2016 г. Данни на БНБ показват, че към края на миналата година чуждестранните инвестиции в българската икономика са 682.8 млн. евро. Това е спад с 59.7% спрямо година по-рано.

Към полугодието Холандия отново води класацията на дестинациите, от които са дошли най-много капитали в икономиката ни. За периода януари-юни 2017 г. нетно оттам са дошли вложения за 283.2 млн. евро. Следва Швейцария с общо 104.5 млн. евро. Статистиката за произхода на чуждестранните инвестиции трябва да се разглежда с известни уговорки. От една страна, една значима част от потока капитали идва от страни с „особен данъчен статут”, често наричани „офшорни зони”. За целия период, размерът на
инвестиците от подобни юрисдикции извън ЕС е 6,3% от общия, а ако добавим Кипър, Малта, Лихтенщайн и Люксембург, делът им достига 16%. Същевременно, САЩ, Великобритания и Холандия понякога също се избират като място на регистриране на дружество инвеститор, което обаче има краен собственик и мениджмънт в друга страна. От друга страна, възможно е самата компания инвеститор в България да смени собственика.

Длъжни сме да отбележим и други факти и тенденции – трансферите на работещите зад граница българи – „емигрантските пари” – съпоставими  и даже надхвърлящи  потока инвестиции. При това данните са само за парите постъпили у нас по банков път и не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, се внасят в страната. Статистиката показва още, че българите започват да инвестират все повече пари зад граница, което също не е в полза на инвестиционната привлекателност на страната. През първите четири месеца на 2017 г. сумата се увеличава с 92,1 млн. евро, докато за същия период на миналата година сумата е нараснала с едва 3,2 млн. евро 

 

Обобщение

При така изложените резултати явно се налага не много оптимистична картина по отношение на актуалното състояние на ПЧИ в България и  тенденциите в развитието им. Със сигурност следва да се анализират задълбочено причините, довели до този значителен отлив на ПЧИ от страната през последните години, и да се идентифицират конкретни стъпки, които да се предприемат с оглед подобряване на конкурентоспособността на България и връщане на привлекателността й като предпочитана инвестиционна дестинация на Балканите и в Европа. Нормите на натрупване и инвестиране у нас през изминалото десетилетие са измежду най-ниските в Централна и Източна Европа. Поради тази причина нашата икономика не може да поддържа дори средно интензивен растеж от 3-4%. Справянето с тези предизвикателства през следващите години изглежда е много трудно.

Една от главните причини за спада на чуждестранните инвестиции е изчерпването на ресурса на приватизация и липсата на съвременни и добре работещи предприятия и фирми като обект на инвестиране. От приватизация няма как да дойдат повече значими чуждестранни инвеститори. Инвестицията „на зелено“ винаги предполага наличието на по-голям или по-малко дълъг период на изграждане, усвояване и развитие на производството и възвръщаемост на вложените капитали. Има стремеж вместо приватизация чрез концесиониране да се привлечат нови инвеститори. Втора значителна причина е малкото количество и ниското качество на работната ръка. В миналото е бил наличен квалифициран качествен персонал във всички сфери на българската икономика, Този човешки капитал се изчерпа. Специалистите и работниците с висока квалификация и образование от по-млада и средна възраст напускат страната. От друга страна начинът на реформиране на образованието е понижил образователното равнище и довел до необосновано подценяване на професионалното образование подготвящо изпълнителски кадри, както и е допринесъл за увеличаване на неграмотността сред голяма част от младите хора. В университетите вече постъпват значително по-слабо подготвени студенти, а и в тях, поради делегираните бюджети, има ниско равнище на обучение и подготовка. От друга – значителна част от най-подготвените не постъпват в българските университети, а продължават образованието си зад граница. Така в България се образува недостигът на образована и квалифицирана работна ръка. Останалите подготвени образовани хора на млада и средна възраст вече нямат мотивация да работят за неадекватни трудови възнаграждения. Евентуални техни корекции биха дали възможност хора с висше образование от други държави да се върнат в България и да пренесат добри практики. Третата причина за спада на чуждестранните инвестиции е несигурността и липсата на достатъчна прозрачност в страната и вероятността за корупция, което напоследък е често дискутирано. Подценяването на този фактор е доста опасно и както виждаме води до обратна динамика въпреки изтъкваните инвестиционни предимства на страната ни, които явно не могат да компенсират успешно горепосочените недостатъци. Инициативността и желанието за инвестиране са основна част от развитието на икономиката, но инвестициите не обуславят автоматично едно успешно развитие на реалния сектор – например това, че сме най-добрата дестинация в Европа за аутсорсинг и трета в света,  не води автоматично до икономически просперитет.

 

Възможни мерки за предприемане за стимулиране на инвестициите са:

  • Намаляване на бюрократичните пречки;
  • Стимулиране на конкуренцията и елиминиране на корупцията;
  • Създаване на по-голяма сигурност, както за гражданите, така и за бизнеса
  • Стимулиране на инвестициите „на зелено”;
  • Насърчаване на инвестициите в секторите с висока добавена стойност;
  • Изграждане и развитие на индустриалните зони;
  • Подкрепа на работодателите, които да инвестират в подобряване качеството на професионалното образование, както и в повишаване нивото на  висшето образование и обучение и развитие на персонала;
  • Разширяване на обхвата за нулева ставка върху реинвестираната печалба;
  • Преодоляване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие;
  • Реални стъпки за привличане на български кадри от чужбина.

Активизирането на държавата по отношение на  ПЧИ и умелото им  управление и насочване без тежести в намесата на процесите е от първостепенна важност. Привеждането на нормативно-правната уредба  съгласно императивите на инвестиционните процеси е от изключително значение. Задължително следва да се търси баланс в интересите, който да доведе до устойчиво развитие и движение напред. В тази светлина предоставящите се възможности по време на Председателството биха могли да имат значителна роля и  да бъдат използвани за максимално и балансирано увеличаване на ПЧИ у нас.