24 януари 2018 г.
0

ДОКЛАД „ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ“: РАЗДЕЛ ОТБРАНА

Актуални проблеми пред отбраната на Република България

Автор: Роберто Иванов

Роберто Иванов е роден на 15 февруари 1993 г. в гр. София. Средното си образование завършва през 2012 г. в Италианския лицей за изучаване на италиански език и култура. Висшето си образование завършва през 2016 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност „Икономика на отбраната и сигурността“ към катедра „Национална и регионална сигурност“. През юли 2017 г. предстои да придобие и магистърска степен по „Икономика на отбраната и сигурността със специализация по Корпоративна сигурност“ в УНСС. Начален практически опит в сферата на отбраната и сигурността придобива чрез стажове в Министерство на отбраната, Министерски съвет и Върховна касационна прокуратура на Република България. Интересите му са в сферите на отбраната, международната и националната сигурност, геополитиката, международните отношения, икономиката и финансите.

 

1. Съвременна среда за сигурност и предизвикателства към отбраната на Република България

Съвременната среда за сигурност през второто десетилетие на XXI век поставя все по-сериозни предизвикателства пред отбраната и сигурността на страната ни. За да бъдат адекватно посрещнати рисковете и заплахите пред националната сигурност на Република България, е крайно наложително да бъдат взети спешни мерки за подобряване на ресурсното осигуряване и условията за работа в Българската армия (БА).

През 2017 г. сложната международна обстановка е предпоставка за задълбочаване на съществуващите предизвикателства и появата на нови такива. Динамиката на събитията по източната и южната периферия на НАТО и ЕС поставя България в трудна ситуация. Реални опасности за националната ни сигурност носят: нестабилността в близост до границите ни; заплахата от международен тероризъм и амбициите на екстремистки групи да засилят дейността си в европейските държави; разпространяването на джихадистката идеология на Балканите от завръщащи се в Европа бойци на т.нар. Ислямска държава от Сирия и Ирак; навлизането на членове на терористични организации на територията на България;   хибридните заплахи от масовата миграция и хуманитарните кризи в Близкия Изток и Северна Африка; киберпрестъпленията; международната организирана престъпност и нелегалния трафик на хора, оръжия и наркотици.[1]

Настоящото кратко изследване цели да подчертае проблемите, пред които е изправена отбраната на страната ни и да предложи възможни решения. Анализът не претендира за изчерпателност и задълбоченост, но би могъл да послужи като отправна точка за бъдещи експертни дискусии по някои от най-актуалните и наболели теми в областта на отбраната ни.

Като основни проблеми могат да бъдат посочени: комплектоването с личен състав на военните формирования; липсата на дългосрочна визия за развитие; отсъствието на необходимото за нормално функциониране на БА ресурсно осигуряване и произтичащите от него ниски заплати на личния състав, остаряло въоръжение и техника, дългото отлагане на модернизацията и обновяване на отбранителните способности в Сухопътните войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС) и Военноморските сили (ВМС).

Гореизложеното налага държавното ръководство спешно да пристъпи към своевременни, адекватни, целесъобразни и стратегически обосновани решения. Без истински материално осигурена и функционираща отбрана на страната ни няма как да се говори за наличие на национална сигурност, което на свой ред не би довело до нищо добро.

 

2. Предизвикателства и възможности

 

Предизвикателство: Постигане на 2% от БВП за отбрана

Съгласно споразумението между страните членки на НАТО от срещата на върха в Уелс (2014 г.), разходите за отбрана трябва да достигнат 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна. България все още е далеч от изпълнението на поетия ангажимент на срещата на върха на НАТО. На таблица 1 са показани процентите от БВП, които са отделяни за отбрана в Република България през последните няколко години.[2]

 

Таблица 1.

 

Стъпката към увеличение на бюджета за отбрана е добра тенденция, но на практика няма реални действия за увеличение на заплащането на военнослужещите в Българската армия или за превъоръжаване и придобиване на необходимите нови отбранителни способности за Българските въоръжени сили – както е заложено в „План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.”. През 2016 г. средствата, свързани с непосредствената издръжка на Министерство на отбраната и Българската армия (без висшите военни училища), разпределени по основни разходни направления са: разходи за персонал – 740 695 667 лв. – 65% от общите разходи; разходи за текуща издръжка – 268 981 014 лв. – 23% от общите разходи; капиталови разходи – 138 040 684 лв. – 12% от общите разходи.[3] Наблюдава се дисбаланс в разходите спрямо целевите нива, приети в „Програма 2020“ – 60% за персонал, 20% за текуща издръжка и 20% за капиталови разходи. [4]

Изискването на НАТО към страните членки след споразумението от Уелс (2014 г.) е 20% от общите разходи да бъдат използвани за придобиване на нови въоръжения и техника. Според действащото законодателство обаче, освен тях, като „капиталови“ разходи се отчитат и например разходите за ремонт на сгради и друга инфраструктура. Следователно не е напълно ясно колко от изразходваните през 2016 г. 12% от общите разходи са похарчени за модернизация или превъоръжаване.  

Възможности:

  • Спазване на поетите ангажименти към НАТО през 2014 г. в Уелс за постигане на 2% от БВП за отбрана и 20% за инвестиции в ново въоръжение и техника за СВ, ВВС и ВМС.
  • В резултат от увеличението на бюджета за отбрана и правилното изразходване на средствата по съответните основни направления ще има по-голяма възможност за премахване на останалите предизвикателства, които стоят пред отбраната на Република България.

 

Предизвикателство: Справяне с некомплекта от личен състав в Българската армия

Според различни експертни оценки некомплекта от личен състав в Българската армия към 2017 г. е средно 28-29%. В немалко военни формирования той стига до над 30%.  Причините за това са много и комплексни. Основна такава е, че отпусканите средства за персонал ограничават възможностите за допълване на вакантните длъжности във военните формирования. В резултат окомплектоването с личен състав следва само негативна тенденция през последните години. На конкурсите през 2013 г. за 1 място е имало 5-6 кандидати. На конкурсите през 2015 г. за 1 място е имало 5 кандидати. На конкурсите през 2016 г. за 1 място е имало 0,8-0,9 кандидати. На конкурсите през 2017 г. за 1 място е имало 0,33 кандидати. Заплатите в армията ни са замръзнали на ниво от 7-8 години. Всеки месец се наблюдава отлив на военнослужещи както от войнишкия, така и от офицерския личен състав.

 

Възможности:

  • Увеличение на възнагражденията на военнослужещите, тяхното социално положение и издигане на престижа на професията.
  • Индексиране на квартирните пари за тези, които живеят на свободен наем. Наемите на пазара са в посока на непрекъснато нарастване.
  • Усъвършенстване на системата за рекрутиране и кариерно развитие на военнослужещите.
  • Реформа във висшето военно образование. Като необходими промени могат да се посочат: по-кратки договори за военна служба след завършване (в момента курсантите във висшите военни учебни заведения трябва да прослужат 10 години след дипломирането си); увеличаване на практическата насоченост на учебните занятия; подобряване на учебните програми; по-голям брой часове по чуждоезиково обучение; компютърна грамотност.
  • Изграждане на повече жилища за военнослужещите и подобряване на условията в съществуващите.
  • Увеличаване на премиите за служителите на мисии зад граница и при особен риск на работната среда.
  • Подобряване на трудовите условия и тези за отдих.
  • С цел събуждане на интереса към военната служба на учениците от 8 до 12 клас, иницииране на програми за военно обучение и патриотично възпитание в училищата. Примерна програма би могла да включва физическа подготовка, теория на военното дело, оцеляване и ориентиране в различни местности и работа с компас и карта, оказване на първа домедицинска помощ, реакция при бедствия и аварии,  и други практически занятия. Това би могло да се осъществи под формата на летни лагери.

 

Предизвикателство: Модернизация и придобиване на нови отбранителни способности в Българската армия

Променената и динамична стратегическа среда за сигурност налага рисковете и заплахите да бъдат посрещнати със съответните съвременни отбранителни способности. Българските военнослужещи изпълняват задълженията си с твърде остаряло въоръжение и техника, липса на достатъчна поддръжка и ремонти на въоръжението, техниката, инфраструктурата, оборудването и в условия на остра недостатъчност на резервни части, горива, смазочни материали и други. Всичко това силно затруднява изпълнението на задачите по опазване на националната сигурност и участието в мисии на НАТО. С ограничените финансови квоти на видовете въоръжени сили Българската армия не достига стандартите на Алианса за оперативна подготовка. Пример за това са Военновъздушните сили на Република България. Системното недофинансиране е довело до изчерпване ресурса на бойната авиация. Със сключените договори през 2016 г. – 2017 г. не е постигнато решение в дългосрочен план. Според членството ни в Алианса, пилотите ни трябва да летят по 180 часа месечно. Реално те не достигат и санитарния минимум от 80 часа. Чрез придобиване на нов тип боен самолет нашите пилоти ще могат да покрият изискванията на НАТО. През декември 2016 г. трябваше да има сключен договор за нов многоцелеви изтребител. За да изпълняваме ангажиментите си по „Air policing“ за охрана на въздушното ни пространство, от особено значение е, успоредно с осигуряване на летателната годност на изтребителите МИГ-29, да се изпълни и проектът за превъоръжаване на ВВС с нов тип боен самолет. 

 

Възможности:

  • Поставяне на дългосрочни цели и ясна визия за развитието на отбраната на Република България. Без това да бъде изпълнено на практика, и без да има последователност и приемственост в отбранителната ни политика, ситуацията ще се влоши и ще доведе до сериозна криза в отбраната на страната ни.    
  • Реално изпълнение на поставените цели за модернизация и придобиване на нови и модерни отбранителни способности от СВ, ВВС и ВМС. Ако заложените досега програмни цели не са реалистични, българското правителство следва да ги преразгледа и да постави нови и реални, с конкретни изпълняеми срокове за превъоръжаване на трите рода войски и поемане на отговорност за тяхното завършване.
  • Използване на български заводи за производство на необходимата техника за СВ и ВМС. Това ще доведе до създаване на нови работни места и ще допринесе за икономиката на страната ни.

 

3. Заключение 

За повишаването на интереса към военната служба и задържането на хората е необходим сложен комплекс от мерки със спешен характер. На първо място е увеличението на възнагражденията на военнослужещите (промяна на базата, върху която се изчисляват заплатите – 380 лв. в момента). Важно е и средствата да бъдат отпускани на база колко трябва да бъдат хората по щат. В момента те се дават според списъчния състав – колкото служат. Това възпрепятства възможността командирите да назначават нови кадри и да попълват вакантните места. С предвиденото увеличение на заплатите на военнослужещите от 2018 г. правителството показва желание за справяне с проблема, но това трябва да бъде само началото от множество бъдещи мерки.

Изпълнението на плановете за поетапно придобиване на нов тип самолет за Военновъздушните сили, патрулни кораби за Военноморските сили, бойни бронирани машини и специална техника за Сухопътните войски е крайно належащо.

Но всичко е немислимо без хората. Те са фундаментът на Въоръжените сили. Дори и най-модерното въоръжение, без добре обучени и подготвени военнослужещи, е само безполезно желязо. Ето защо в бъдеще функционирането на Българската армия е немислимо без добре мотивиран и подготвен личен състав.  

Ако искаме да имаме Въоръжени сили, които са подготвени за адекватен отговор, окомплектовани и отговарящи на сегашната и бъдещата среда на сигурност – трябва да планираме тяхното развитие отсега. За осигуряване нужните подготовка, адаптивност и гъвкавост на Въоръжените ни сили е необходима визия за тяхното развитие. А след изготвянето ѝ, тя трябва безкомпромисно и последователно да се спазва.     

 

[1] Министерски съвет, Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2016 г., гр. София, март 2017 г.

[2] Министерски съвет, Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2016 г., гр. София, март 2017 г.

[3] Министерски съвет, Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2016 г., гр. София, март 2017 г.

[4] Ibid.