27 януари 2018 г.
0

Интервю по казуса "Пирин" - Боян Николаев

Приятели на Милениум Клуб България,

Като организация, винаги сме били мотивирани от стремежа да даваме глас на всестранни мнения и позиции на млади и образовани хора. И ще продължаваме да го правим. Затова решихме да дадем думата на двама млади представители на поколението Милениум, които да аргументират своите разнопосочни мнения, базирани на 10 наши въпроса.

В интервюто участва г-н Боян Николаев, съветник на вицепремиера Валери Симеонов по икономическата политика. Препратка към другото интервю можете да намерите след края на настоящото.

Приятно четене:

1. За или против е позицията Ви относно строежа на втори кабинков лифт, нови писти и ски съоръжения в Банско и защо?

Според мен, ако една зона в парк се обособи като туристическа и то за зимен туризъм, то в нея трябва да се прави такъв туризъм по максимално ефективен начин. Ски зона Банско с площ 2% от парка е обособена като такава лично от представители на протестиращите, писали действащия план за управление на парк Пирин. Винаги ми е било странно, защо, след като тя е обособена за туризъм, в нея има забрана да се правят нови спортни съоръжения? Во век и веков туризъм там ще се прави с пребоядисани стари съоръжения? За втория лифт конкретно не виждам нищо притеснително – това е най-екологичният начин хората да се качат в планината. Кметът Банско този уикенд е засякъл с камера, че в парка са се качили над 4500 коли – пълно безумие. Що се отнася до пистите, в тази ски зона съм се качвал само два пъти, като единият беше през лятото. Не мога да имам конкретна позиция дали трябва да се правят нови писти. Дори не знам колко точно писти има и работят сега.

2. За или против е позицията Ви относно строежа на нови хотели и жилищни комплекси в и около Банско и защо?

Нямам отношение към градоустройството на самия град Банско. То е във властта само и единствено на местния общински съвет и кмета. Все едно да питаме банскалии дали в София да се строят още хотели, жилищни комплекси или нов лъч на метрото. Между другото, София приема повече туристи от Банско и има повече хотели, не съм чул досега да сме се допитвали до хората от другите градове дали да строим още или какво.

3. Смятате ли, че има разлика в отразяването на проблема от страна на български и чуждестранни медии? Според Вас казусът правилно ли е представен на обществеността?

Чуждестранните медии се фокусират върху самите протести, тъй като за тях това е новина. Българските медии отразяват предимно позициите на местните коментатори – протестиращи, анализатори, спортисти, политици. Има разлика и тя е естествена.

Що се отнася до това дали казусът е правилно представен на обществеността, аз все още не разбирам как може в зоната за горски екосистеми и отдих с площ 45% от парка да се изгради нещо различно от водохващане за питейни нужди. Досега точка 14 от раздел 3 на плана за управление на парка забраняваше всички човешки дейности с изключение на девет изключения. Решението на Министерски съвет добави единствено десето изключение – строителство на водохващания за питейни нужди, което е разрешено по закон. Между другото, никой няма рационално обяснение защо това досега е било забранено, след като Пирин е вододайна зона за редица общини.

 

Чл. 21 от ЗЗТ също забранява строителството на хотели, къщи и т.н. по принцип за целия национален парк. Не разбирам откъде идва притеснението, че на тази площ ще се строи нещо, когато без да съм юрист се сещам за поне две категорични забрани, а със сигурност има още - мои приятели са коментирали, че цели 16 закона забраняват строителството на хотел в национален парк.

Да, има една таблица, в която са изредени редица дейност и е „тикнато“ в коя зона – каква дейност е разрешена. Да, там има „тик“, че в зоната за горски екосистеми е разрешено строителство, но точно на предишната страница е уточнено, че това е строителство само на водохващания за питейни нужди. Все пак, водохващането се строи по ЗУТ, то не се създава чрез алхимия или хари-потъровска магия. Наистина, за мен този аргумент е абсурд.

Между другото, не знам защо кметът на Банско и концесионерът не обясняват по-ясно, че Пирин е планината с най-голям прираст на гори в България. Очевидно, когато местното население спре да се занимава със земеделие и дърводобив и започне да се издържа от туризъм, горските масиви се увеличават, а не намаляват – нещо, което знаят всички цивилизовани държави и там планинският туризъм е екологична дейност.

4. Защо според Вас екозащитниците настояват да бъде разкрит концесионерът на ски зона Банско и каква е връзката с екологията на Национален парк “Пирин”? Например, ако бъде сменен концесионерът, те биха ли подкрепили разширяването на ски зоната и нови лифтове?

Нямам идея защо настояват, това е въпрос към тях. Българското екологично законодателство, доколкото ми е известно, не изследва акционерната структура на дружествата с отношение към него, така че по закон няма такава връзка. Обект на екологичното законодателство е българската фирма Юлен АД, регистрирана в Банско и отговаряща пред закона с над 70 млн. лв. регистриран капитал.

Необявеният публично краен собственик на акциите очевидно буди почуда, но в крайна сметка 2/3 от чуждите инвестиции в България на година влизат през холандски офшорки. Време е да се запитаме, дали пък нещо в България не мотивира и местни инвеститори, и чужди инвеститори често да не обявяват публично крайните си акционери? Разбира се, тук става въпрос единствено за публичното обявяване на крайния акционер – както стана ясно, компетентните български институции при нужда имат достъп до него и до всеки друг подобен акционер.

Все пак, за мен е най-важно дали този концесионер спазва законите и развива туризма ефективно. Примерно, в момента пия минерална вода, добивана от концесия на ценен български минерален извор и нямам ни най-малка идея кой е крайният собственик на концесионера. Доколкото знам, той спазва законите, има една от най-екологичните фабрики в България и произвежда много добър продукт. Някой знае ли кой е собственик на най-голямата банка в България, УниКредит Булбанк? За нея дори се съмнявам, че изобщо е възможно някоя институция да разбере това – публично-търгувана компания с общо 2.2 милиарда броя акции, стотици хиляди преки акционери и стотици милиони непреки през пенсионни и инвестиционни фондове. И това е банка с активи равни на 16% от икономиката ни, чийто фалит може да срине държавата, а не дружество, стопанисващо 10-15 лифта. По тази логика, трябва да изгоним УниКредит от България, ако не може във всяка секунда да разясни кои са нейните милиони акционери?

Последният въпрос също е към тях.

5. Защо според Вас се иска оставката на екоминистъра? Зелена светлина на новите проекти за Пирин даде целия Министерски съвет – само министърът ли носи отговорност?

Няма нови проекти в Пирин, поне доколкото аз знам. Даде се разрешение в рамките на сегашната зона за туризъм с площ малко над 2% от парка да се направи предложение за изграждане на спортна и прилежащата към нея техническа инфраструктура. Решението е по инициатива на кмета на Банско и МОСВ просто го е процедирало по законов ред. Министър Нено Димов открито през годините е имал противоположна идеология за екологията спрямо публичните лица, искащи неговата оставка, така че по-скоро това е и политически сблъсък. Времето за разрешаване на подобни политически сблъсъци е на избори.

6. Има ли компромисен вариант между двете основни позиции?

Ако протестиращите приемат проекта за втори лифт и се притесняват за строителство в зоната за екосистеми с площ 45% от парка, то не съм видял и едно юридическо мнение, че тяхното притеснение е валидно. Когато има такова, то може да се помисли за укрепване на забраните. Засега, чл. 14 от плана за управление на НП Пирин и чл. 21 от ЗЗТ дават абсолютно категорични забрани за всякакво строителство в тази зона, освен строителство на водохващания за питейни нужди.

7. Как ще коментирате изказването на премиера Бойко Борисов в Европейския парламент по отношение на казуса “Пирин”?

Изключително ефективно от ПР гледна точка – в негов стил, илюстриращ ярко казуса в главата на всеки слушащ. Неслучайно Борисов е толкова добър в политическия ПР и е загубил само едни президентски избори за цяло десетилетие.

8. Какво е мнението Ви относно предложенията за промяна на вече приетите промени в управлението на Национален парк “Пирин”, дошли от известния български алпинист и еколог – Боян Петров? Как ще коментирате отхвърлянето на гореспоменатите предложения и отговора на министъра на околната среда и водите Нено Димов?

Предложението на Петров вкарва в общия план за управление конкретен инвестиционен обект. Доколкото знам, това предполага провеждането на еко-оценка както на целия план, така и на самия обект – т.е. две едни и същи оценки. Съответно, удължава процедурата двойно – между 3 и 6 години с обжалванията. С оглед на това, че до края на тази концесия остават 13 години, ако това предложение бъде прието, втори лифт със сигурност няма да бъде изграден. Съществуват и съмнения дали изобщо е законно в общия план за управление да съществува конкретен обект – по моя информация, само в един друг такъв план е предвиден подобен обект и този план все още не е приет, с над 15 години закъснение. Тоест, рискува се дори предложението на Петров да падне в съда и съответно просто да се загубят между 3 и 6 години с нулев резултат. Плановете за управление създават общи норми и режими, а конкретните инвестиционни обекти се предвиждат в специализираните планове, които се правят за всеки такъв обект.

Внасянето на забрани не е състезание – една забрана стига. Ако нещо е забранено на едно място и на пет места, то си остава еднакво забранено. Законът за защитените територии вече забранява изграждане на водохващания за изкуствен сняг – няма смисъл Петров да го забранява на още едно, пет или десет места, с което да удължи процедурата с още еди-колко си години. Така може и сто години да го караме. И все толкова забранено ще си остане. Да не говорим, че ЗЗТ е закон, а планът за управление е подзаконов акт.

Важно е да се спомене и че решението на Министерски съвет отпуши и развитието на конкурентното на Банско - Добринище, което досега беше замразено. Решението на Петров отново хвърля Добринище във фризера и бетонира местния монопол на Юлен – не виждам никаква логика и здрав разум в такова нещо.

9. Какви са според Вас основните разлики между ски зона Доломити Суперски в Италия, която включва 494 лифта и 1,383 км писти и ски зона Банско, която включва 14 лифта/влекове и 48.2 км писти?

Статистически източник: http://www.skiresort.info

Очевидно – размерът. Що се отнася до релефа, гледайки посочения от вас източник, в Доломити има 34 ски зони, от които само една е с 200 метра по-висока от Банско, останалите 33 са по-ниски.

10. Всички български курорти са в застой – на какво се дължи това? Освен туризма, България има и много професионалисти в зимните спортове. Могат ли условията за да бъдат подобрени с разумни промени, за да се развиват и спортните успехи?

Дължи се на нормативната уредба. Промените в Закона за горите от 2012 г. правят създаването на законна ски зона толкова административно скъпо и дълго, че реално възвращаемостта не се мери в десетилетия, а във векове. Съответно, няма нито един нов инвеститор в планински курорт след приемането на тези поправки. Ако имате 500 милиона лева, предполагам ще предпочетете да станете акционер в Гуугъл или Амазон, а не да правите средно-голяма ски зона в България. Доколкото знам, процедурата с обжалванията отнема близо 10 години, като след това в рамките на 3 месеца трябва да сте абсолютно готови с всичко, иначе губите права, пари и т.н. Изобщо, някакъв тотален абсурд. Отделно, в България битува схващането, че планинският туризъм е не-екологична дейност, съответно всеки инвеститор взима предвид и негативният имидж, който ще си създаде, ако започне такъв бизнес в България. И логично отива в държави, където планинският туризъм се смята за екологична дейност и имиджът е позитивен.

Ако имате да добавите още нещо по темата, направете го в свободен текст по-долу. Благодарим за участието в това интервю!

Снимка: economic.bg
Вижте позицията и на Александър Иванов по темата: 
https://www.millenniumclub.org/bg/publications/intervyu-po-kazusa-pirin-...