13 декември 2018 г.
0

Седмична трибуна Милениум 13.12.18


Източник: glasove.com

Българско членство в Шенген: не сме готови или просто не ни искат?

Йоан Станев, член на комитета на Милениум Клуб в Лондон и на кампанията „Краят на прехода“

 

Тази седмица европейският парламент подкрепи нов призив за незабавното влизане на България и Румъния в Шенгенското пространство, като прие така наречения доклад „Станишев“ и хвърли топката в полето на Съвета на ЕС.

Ивайло Калфин коментира: „Влизането на България в Шенген е принципен въпрос. Като страна членка на ЕС България трябва да се присъедини. Няма мотив, с който биваме държани в друга категория. Задължително е обаче страната ни да въведе по-строг контрол по границите“.

Българският политически елит открай време твърди, че досегашната колебливост на повечето държави членки на ЕС за нашето членство в Шенген е несправедлива, тъй като сме пълноправен член на ЕС, а не ни дават да се интегрираме още повече в структурите му(същото се отнася и за членството ни в еврозоната). Тоест, че ЕС е на две (или повече) скорости, а не трябва да бъде.

Ясно е, че Съветът на ЕС не постига необходимото единодушие. Въпросът може да е принципен, както твърди не само г-н Калфин, а голяма част от политическия ни елит, но България трябва да докаже, че е наистина готова да бъде приета. Да не забравяме, че едва през септември тази година бяхме свидетели на третия пореден гаф с непроверени пътници на столичното летище. Повтарям – трети. Като че ли си въобразяваме, че вече сме в Шенген, а става въпрос за полет от трета страна – Ливан, която впрочем е обявена за рискова.

Не можем първо да искаме членство в Шенген, след това да обещаваме, че ще си оправим пограничния контрол. Ирландският професор по конституционно и европейско право в Лондонския университетски колеж Ронан Маккрия изявимнение, че ЕС се е надявал България и Румъния да достигнат нивото на върховенството на закон на останалите държавичленки след като се присъединят, но това видимоне се случва. Неслучайно ни се въвежда механизмътза мониторинг след присъединяване. Неслучайно ЕС е по-строг към държавитекандидати от Западните Балкани преди да ги приеме като пълноправни членове.

Ако става въпрос за европейските принципи, България и ние, българските граждани, заслужаваме всичките привилегии на европейската интеграция. Но, ако говорим въобще за принципи, трябва българската политическа класа да вземе мерки, за да подобри показателите си. Според Националната стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021, 13 жени на 100 000 души у нас стават жертва на трафик, което е повече от 5 пъти над средната стойност за ЕС. Трафикът на хора е един проблем, пряко засягащ пограничния контрол, да не говорим за другите,като контрабандата,или пъкнай-малко–допускането нанепроверени пътници на територията на ЕС. 

Принципно, заслужаваме Шенген.На практика обаче, проявявам съмнение.

 

 


Източник: Don Johnston/CATERS NEWS AGENCY/SIPA

COP24: a causa perduta? 

Елена Благова, член на комитета на Милениум Клуб в Париж и на кампанията „Краят на прехода“

 

Задавайки си въпроса, защо критици смятат 24-ата конференцията на ООН за климата (24th Conference of the Parties to the United Nations Framework Convention on Climate Change, COP24) за кауза пердута, трябва да бъдем готови да си дадем и отговор на това доколко световната общественост има капацитета и мотивацията да реши подобен комплексен и зависещ от множество интереси казус и има ли Парижкото споразумение само по себе си нужната тежест, за да инициира търсената промяна. 

В исторически план многостранните преговори за климата винаги са били трудни, тъй като държавите често се опитват да защитят своите национални интереси, предпочитайки преследването на икономически цели. Един от основните проблеми на COP24 се състои в това, че се движи на няколко скорости, което означава, че някои страни чувстват необходимостта от глобално и ефективно решение повече от други. Една от основните пречки за преодоляване на проблема е климатичният скептицизъм и фактът, че на много места по света населението не чувства борбата с глобалното затопляне като приоритет. Такъв е случаят например с бразилския президент Жаир Болсонаро, който поставя под риск Амазонската екваториална гора, която, както е известно, играе ключова роля в борбата срещу климатичните изменения. Разочароващ и потрисащ е фактът, че по време на конференциите САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Кувейт отказаха да подкрепят усиленото проучване за климата, което трябваше да бъде еталон за бъдещи действия в ограничаване на глобалното затопляне. Мълчанието на Австралия по време на ключовите дебати също може да се разглежда като пасивна подкрепа за четиримата петролни съюзници. А самият президент Еманюел Макрон и министър-председателят Едуар Филип дори отказаха пътуването си до полския град Катовице, където се проведе COP24. Включително и този път Доналд Тръмп не остана по-назад в критикита си към конференцията, като сподели на страницата си в Туитър, че „жълтите жилетки“ в Париж протестират срещу споразумението за климата,и че„хората не искат да плащат големи суми пари, предимно на развиващи се страни (които са управлявани по спорен начин), уж за опазване на околната среда“. Едно такова изказване би шокирало всеки, който следи обстановката във френската столица и знае, че протестите не се дължат на въпросното споразумение. 

В този ред на мисли ще са необходими решителни действия за постигане на най- амбициозната цел на Парижкия договор, която е да запазим глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий. Наложително е да се предприемат мерки, които значително да подобрят състоянието на околната среда, противопоставяйки се на катаклизмите и неблагоприятните тенденции, а за това един COP24 не е достатъчен. 

 

 

 


Източник: Ahmed Jadallah/Reuters/nytimes.com

„Златното“ минало и несигурното бъдеще на един картел

Лиана Минкова, член на УС на Милениум Клуб 

 

Страните от Организацията на страните износителки на петрол(ОПЕК), Русия и други големи производители на петрол достигнаха споразумение на срещата си във Виена миналата седмица да намалят производството на петрол с 1.2 млн. барела на ден. До споразумението се стигна след значителния спад на цените на петрола. Най-голям дял от свиването на производството се пада на неофициалния лидер на ОПЕК – Саудитска Арабия. Часове преди срещата, Тръмп призова ОПЕК да не намалява производството, на което саудитският министър Халед ал-Фалих отговори, че не се нуждаят от „ничие разрешение“, за да го направят. 

Въпреки това пазарът първоначално подходи с известна доза скептицизъм към заявените намерения на производителите. Реакцията е в разрез с обичайния в исторически план подход към подобен тип действия на ОПЕК. Когато през 1973г. арабските членки на организацията налагат ембарго спрямо Западните държави, подкрепящи Израел във войната с Египет и Сирия, цената на петрола се увеличава четири пъти. Отзвукът е толкова силен, че Западът създава своя собствена международна институция, която да следи петролния пазар – Международната агенция по енергетика. Какво се променя оттогава?

Основна пречка пред ОПЕК е глобализираният пазар. Специалистите са единодушни, че подобно ембарго не може да се повтори към днешна дата, поради трудностите да се координират толкова много държави производители. Внезапният ръст на производството на петрол в САЩ допълнително затруднява способността на картела да контролира цените. Бъдещето на петролната индустрия става все по-несигурно и в резултат на глобално затопляне и търсенето на алтернативни източници на енергия.

ОПЕК е изправен и пред сериозна вътрешна криза, породена от обтегнатите отношения между някои от страните в Залива. През 2017 г. няколко държави предвождани от Саудитска Арабия преустановиха отношения с Катар, обвинявайки Доха в подкрепа на терористична дейност. Самият Катар наскоро обяви, че след 57 години членство напуска ОПЕК, за да се фокусира върху производството на природен газ. Въпреки че катарският принос в производството на петрол е малък, това решение сигнализира отслабващата перспектива за регионална интеграция и сътрудничество в Залива. 

Неформалният лидер – Саудитска Арабия – също е изправена пред сериозни предизвикателства. Репресирането на опозицията на режима все повече засилва негативното обществено мнение към страната на международно ниво. Убийството на журналиста Джамал Хашоги окончателно преобърна имиджа на първоначално приветствания като прогресивен млад лидер Мохамед бин Салман. И макар Доналд Тръмп да продължава да отбягва въпроса за участието на бин Салман в убийството и да приоритизира финансовите взаимоотношения между САЩ и Саудитска Арабия, това може да се окаже недостатъчно за запазване на имиджа на страната в дългосрочен план. Тръмп се е доказал като непредвидим лидер, а и за разлика от Саудистка Арабия, САЩ  е демокрация, чийто следващ кабинет би могъл да бъде по-неблагосклонен към петролния гигант. 

Изглежда златните дни на ОПЕК отдавна са отминали, макар и картелът още да представлява сериозен играч. Остава интересният въпрос дали златните дни на петрола като енергиен източник ще си отидат преди страните членки на картела да съумеят да диверсифицират икономиките си.