19 февруари 2019 г.
0

Седмична трибуна Милениум 19.02.19

 Къде е Васил Левски днес?

Автор: Антон Марчев, член на комитета на Милениум Клуб България в Милано

     На днешния ден преди 146 години България губи един своите най-верни и любящи синове - Васил Левски. През своя кратък живот Българинът Васил Иванов Кунчев успява да преобърне ценностната система на обезверените българи, като поставя в позицията на върховен идеал свободата на Отечеството. В сърцето на народа няма вече място за скептицизъм и малодушие. Крайната форма на инертност е заменена от стожерите на националното самосъзнание, а именно - патриотизъм, жертвоготовност и родолюбие. 

     Заветът на Апостола е жив и до днес – чиста и свята република. Мечтата на българския революционер е блян, към който все още се стремим. Примерът, който наследяваме, ни задължава да се придържаме към идеала и да се борим срещу тиранията. Следните думи на дякона все още ехтят в българското самосъзнание: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ Сам Левски знае, че неговото дело е само началото – искрицата, която трябва да запали огъня: „С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“ Това послание към поколенията е валидно и до днес. Уви, пътят не е извървян! Това, което възпрепятства днешния българин да достигне до екзистенциалната пълнота от свещения идеал, е опасното влияние на егоизма, алчността и крайната меркантилност върху нравствените устои на съвременния човек. Политическата свобода и независимост са постигнати, ала сакралнитереволюционни добродетели остават чужди. Страхът и егоизмът си проправят път в обществото. Всеобщите проблеми се разглеждат през призмата на индивидуалния интерес. Всички тези симптоми са тревожен признак за това, че се отклоняваме от идеята на Левски.  

     Всички знаем историята за залавянето на националния ни герой, всички знаем за моралното предателството от Българския народ. Поне да имаше 30 сребърника… Днес отново ставаме свидетели как Левски бива погубен, погубен от всички нас, които безмълвно гледаме как неговата идея тлее под мантията на малодушието. Известният френски философ Шарл де Монтескьо е казал „Всеки народ заслужава съдбата си.“ Всичко зависи от нас, все пак „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

 

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев